Риганът е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Устноцветни, с височина до 90 см., със силно разклонено коренище. Има приятен мирис, напомнящ на мащерка.
Коренището на растението е кафяво на цвят, стъблото му е изправено с малки власинки. Листата на ригана са продълговато-яйцевидни и тъмнозелени с полупрозрачни възелчета.
Цветовете му са малки, ароматни, червеникаво-лилави или розово лилави.
Плодовете на ригана представляват от четири голи, кафяви или по-тъмни ореховидни ядки, разположени в чашка.
Това растение цъфти юли-август, а плодовете му узряват в края на август, началото на септември. Размножаването е чрез семената или по вегетативен начин.
Риганът е широко разпространен в цяла Източна Европа, расте обикновено на групи от по няколко растения на песъчливи и глинести сухи почви и на влажни в иглолистните и смесени гори.
Хранителна стойност на 100 грама риган
• Белтъчини – 1.5 грама;
• Мазнини – 0 грама;
• Въглехидрати – 5 грама;
• Минерални соли – 1 грам;
• Вода – 90 грама;
• Калоричност – 27 килокалории;
Тъй като енергийната стойност на 100 грама риган е 25 килокалории, а на чая от него 27 килокалории, то той се принадлежи към групата на диетичните храни и е показен за всички, включително и за тези, страдащи от наднормено тегло.
Полезни свойства
Риганът съдържа етерично масло /0.5-1%/, в състава на което влиза фенол, тимол и неговия изомер карвакрол и трициклични сескитерпени, дъбилни вещества, пигменти, аскорбинова киселина – в 166 мг в цветовете, в листата 565 мг и в стъблата 58 мг.
Тази подправка притежава висока антибактериална активност, действа успокояващо на централната нервна система, нормализира функцията на стомашно-чревния тракт и засилва чревната перисталтика, също така оказва жлъчегонен, противовъзпалителен и пикочогонен ефект.
Лекарствени средства, съдържащи риган назначават при невроза, истерия, безсъние, епилепсия, хипертония, атеросклероза, при невротични оплаквания в периода на климактериума, при спазми на стомаха и червата, при чревна атония, хроничен гастрит, язвена болест на стомаха и на дванадесетопръстника, както и при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур.
В България надземната част от ригана, събрана в период на цъфтеж, се препоръчва при спазми на стомаха и на червата, при нервно напрежение, болезнени менструации, при повишена полова възбудимост, а също и при заболявания на черния дроб и при жълтеница. Силният чай от риган предизвиква обилно потоотделяне.
Като билка риганът намира приложение при екзема и се използва като се добавя във водата във ваната, а също и при промивки на рани /100 грама от растението в суров вид се слага в 2 литра вода и получената смес се прибавя във водата във ваната./
При бронхит, пневмония, бронхиектазия, бронхиална астма е подходящ като отлично потогонно и отхрачващо средство, водната настойка от риган. Препоръчва се също да се пие при епилепсия в продължение на 3 години.
В народната медицина като билка риганът се прилага при простудни заболявания, ангина, кашлица, туберколоза, гръдна жаба, хипертония, диатеза, при заболявания на стомаха и червата.
Настоят от риган се използва като средство, което се добавя във водата във ваната при рахит, скрофулоза, сърбящи обриви, циреи и други кожни заболявания.
Противопоказания
Риганът е силно непрепоръчителен при бременност, тъй като предизвиква маточни спазми, а това може да стане причина за спонтанен аборт. Прекомерната редовна употреба на чай от риган от може да доведе до импотентност.
