Традиционно разглеждаме бащата като родител №2 и отреждаме първото място на майката.
Означава ли това, че таткото е по-малко значим като родител?
Всъщност ролята на бащата в живота на сина или дъщерята е много по-важен, отколкото си представяме.
Ето 5 неотдавнашни научни открития, които касаят влиянието на бащата.
Те засягат всички етапи на развитие на детето, от зачеването до съзряването.
Още през 70-те години на миналия век психолози и педагози предполагат, че ролята на бащата в развитието на детето не е толкова голяма.
От една страна, за това време все още не са се натрупали достатъчно изследвания, за да се твърди обратното.
А от друга – няма данни, защото никой не е обръщал специално внимание на тази тема.
1. Зачеването – борба за ресурси
Биолог от Харвардския университет Дейвид Хейг установява, че бащините и майчините гени се държат по различен начин в ембриона.
Бащините гени карат плода да извлича максимум ползи и енергия от организма на майката, дори и във вреда на нейното здраве.
Майчините гени, обратно, се стараят да ограничат храненето на детето в утробата, защитавайки майката.
Хейг обяснява това с факта, че майчините гени са кръвно заинтересовани от оцеляването и благополучието на майката.
А бащините гени „искат“ детето да получава колкото се може повече майчини сили и ресурси.
2. Бременност – намаляване на рисковете
До сега се смяташе, че през бременността бащата по никакъв начин не може да влияе на детето.
Неотдавнашно изследване, проведено в Университета на Флорида, показва, че това не е така.
Децата, чиито татковци са били до майката през бременността, по-рядко се раждат недоносени или с недостатъчно тегло.
Рискът от смърт в първата година от живота била 4 пъти по-ниска.
Ако бащата липсва, при бъдещите майки се повишава риска от усложнения като анемия и хипертония.
3. Раждане – присъствието на мъжа облекчава мъките
Изследванията показват, че ако мъжът присъства в родилния дом, жените по-малко се оплакват от болки и по-риска искат обезболяващи.
Дори плачат по-малко.
На свой ред мъжете, които присъстват на раждането, повече се привързват към децата си и повече се грижат за тях.
Допускането на татковците до родилните зали носи много положителни резултати, които никой не е очаквал.
4. Следродилна депресия – почти неизвестен риск
Родителското присъствие е много важно в първите месеци, до голяма степен то определя по-нататъшната съдба на детето.
И до него трябва да са и мама, и татко.
Ако бащата страда от следродилна депресия или всеки 10-ти мъж, това пречи на установяване на емоционална връзка с детето.
Мъниците, чиито татковци имат този проблем, 8 пъти по-често имат проблеми с поведението и е 36 пъти по-вероятно да срещнат трудности при общуване с връстниците.
5. От 1 до 3 години – присъствието на бащата намалява агресивността на детето
Изследователи от Оксфордския университет наблюдават децата от първата година на живота.
Установило се, че децата, които не се радвали на бащино внимание, в бъдеще по-често проявявали агресия.
И то независимо колко време им отделяла майката.
Шведски учени анализирали данните от 24 изследвания, които касаят ролята на бащата и майката във възпитанието.
Изводът – ако бащите помагат за грижите за детето, играят си с него, вземат го със себе си на разходка и на пикник, то ще има по-малко проблеми с поведението в ранна и тийнейджърска възраст.
