Изглежда, че възрастните – вече мъдри и разумни хора – не могат да се обиждат на неразумни хора. Но и на нас нищо човешко не ни е чуждо. Изпитваме същият спектър емоции, който и нашите деца. Умеем ли обаче да ги сдържаме?
Разбира се има ситуации, когато нашите деца, поради различни причини могат да се държат грубо спрямо нас, което да предизвика негативни чувства, включително и обида.
Но съществуват и ирационални причини, които внася смут в душата и пораждат разрушаващи емоции. Какви са тези ситуации и как да ги избягвате в отношенията с децата?
Незрелият родител
Често младите майки се оплакват, че малките им деца проявяват характер, капризничат. Понякога на майките им омръзва до такава степен, че по цел ден не говорят на детето.
В този случай те се оплакват от проявленията на характерната за 3-годишната възраст криза. Не е леко и положението на мъжа, който сякаш има 2 деца, имайки предвид и съпруга си, и жена си и дъщеря си.
От какво се обиждаме като деца на децата си, преставаме да си говорим с тях, да играем и изобщо прекратяваме всякакво общуване.
При някои родители това е свързано с незрялото, неосъзнатото майчинство, с неприемане на новото житейско положение. С появата на второто, третото дете или просто с течение на времето при повечето незрели родители това преминава.
Но ако вие се обиждате не само на своите малолетни деца, но и на колеги, роднини, приятели, възможно е да се има нужда се обърнете към специалист. Той ще ви помогне да излезете от ролята на жертвата, която всички обиждат.
Вложители и длъжници
Да бъдем честни – когато ние честитим празник на другите, подаряваме им подаръци, правим добри постъпки, то ние съзнателно или не очакваме, че по отношение на нас хората също ще бъдат щастливи и щедри.
Но когато тази позиция преминава на плоскостта на отношенията между родители и деца, то проблемите се появяват изцяло по вина на родителите.
Последните предлагат безусловната любов на детето и тогава възникват обидите и претенциите. „Загубих най-хубавите години от живота си, заради теб, колко нощи не съм спала, отказах се от личния си живот, водех те на 15 кръжока, работех на 3 работи, за да имаш всичко… “
И така нататък. Именно такива фрази може да чуе детето, което според родителя, не отговаря с дължимото внимание и любов на неговите емоционални и финансови вложения.
Но уместно ли е да се очаква от децата, че в определен момент те са длъжни да ни върнат дължимото за безсънните нощи? Или пък трябва да се ръководим от безусловните чувства, които не изискват нищо в замяна.
Ако вие изисквате от децата си в отговор внимание грижа, пари – променете своето отношение към ситуацията. Децата не са ни длъжни за нищо. Обезпокоени сте от това, че като остареете няма кой да ви даде чаша вода?
Децата, които са възпитани да уважат родителите си, ще се погрижат за вас, когато остареете без излишни напомняния и претенции.
Затова когато възпитавате децата си правилно, то вие влагате и в своето бъдеще и няма никакъв смисъл да им се обиждате.
Но най-продължителни и най-дълбоко отекват обидите от неоправданите очаквания.
