Трудно е да си представим живота на човек без насилие. Струва ни се, че ако не използваме будилник, то изобщо няма да можем да станем – ще закъснеем за работа, няма да успеем да хванем метрото или влака и т.н.

Същевременно с будилниците са свързани немалко заблуди и измислици.

Отлагане на будилника с 10 минути и после още с 10 – има ли смисъл

Самият будилник е стресов фактор, изкуствено създадена тревога за човека и за неговата нервна система. Възможно е и сами да се събудим, тъй като имаме вътрешни циркадни ритми.

Будилникът се отнася към групата на външните фактори, към източниците на стрес. Води до това, че нервната система иска или не започва да реагира с освобождаването на хормони на стреса, с поведенческа и когнитивна мобилизация.

Не е от значение какъв е будилникът, приятна ли е музиката от него, все едно е, това си е стрес.

Затова колкото повече отлагаме будилника, толкова по-зле правим. Формира се нещо като тревожен маратон, сънят става вече фрагментиран, появява се усещане за умора, доспиваме си уж, но се понижава концентрацията, нарушава се ритъма.

И от това ще пострада както нервната система, така и психическото здраве. Следствие от това отлагане на будилника за доспиване през деня се появява състояние на раздразнителност, неудовлетвореност.

Затова е по-добре да не отлагаме будилника или да използваме само един такъв. Когато обаче той звънне, не трябва да подскачаме от леглото, оставете си няколко минути да си полежите. Не е добре да се посяга и към мобилните устройства.

Помагат ли светещите будилници за по-лесно събуждане

Будилникът – това е изкуствено средство за контрол, когато нещо нахлува във функционирането на нервната система. Ако избираме някакъв светещ будилник, то е добре да е източник на мека светлина.

Следва да е ясно обаче едно, без значение какъв ще е будилникът – светлина, звук или миризма, колкото и да звъни, задължително трябва да оставим време на нервната система да се включи в работен режим, а не веднага насилствено да я вкарваме в бойна готовност.

Будилникът всъщност е източник на тревога за нервната система. Ако към това разтърсване се добави и двигателна активност – когато буквално скачаме от леглото със звъна на будилника, сензорната активност, кафето с поглеждането към телефона, нервната система започва да образува твърде много кортизол, което влияе неблагоприятно и в резултат цялото ни утро е съсипано.

По-добре ли е без будилник

Необходимо е обаче да се създаде навик. Така например, будилникът трябва да е само един, и то не за всички дни. Също трябва да е ясно защо на човек му е необходим будилник, какво се иска от него. Нервната система и сънят – това е на практика ритъм.

Така е напълно възможно в първите етапи с подръчни средства да се създаде навик да става и ляга по едно и също време. След 2-4 седмици може да се направи опит за отказ от будилника в полза на естественото събуждане, когато е формиран вече вътрешният ритъм.

Помагат ли умните будилници за по-меко и комфортно събуждане

По-скоро от експерти умните будилници се оценяват като маркетингов ход. Фазите на съня трудно се проследяват от такъв будилник, тъй като се сменят постоянно и организмът се настройва постоянно. Затова и все още няма такива т.нар. умни или смартбудилници.

Точно обратното, използването на различни устройства като смарт будилници води до това, че човек става по-зависим и се опитва да подчини своя сън все повече, да се отнася към себе си като към робот.

За това не трябва да подценяваме такъв обичаен предмет, какъвто е будилникът. Повечето хора вече днес не използват будилници, а такива, които са вградени в мобилните телефони.

През последните години пък станаха по-модерни смартчасовниците, затова и те разполагам с функция будилник, и това се възприема като най-съвременната технология или по-скоро мода.

Какъвто и да е будилникът – класически часовник или пък на смартфона или най-модерният вариант на смартчасовник трябва да спазваме по отношение на него определени правила, да не вкарваме стрес, когато ухото едва чуе вътрешната мелодия.