Най-добрият начин да станеш самотна, е да се омъжиш.

Изключително много хора искрено вярват, че най-доброто спасение от самотата – това е бракът. Смята се, че прилепените един до друг, хората избягват самотата.

Да и самите омъжени-женени с удоволствие демонстрират на своите приятели предимствата, придобити в брака – често повече измислени, отколкото реални.

Чувствата, възникващи в тази ситуация, у наблюдателя на чуждото семейно щастие, са напълно разбираеми. Това е много тежка самота, когато всички наоколо са по двойки. Тук е трудно човек да се сдържи, и да не направи някаква глупост. Но отново помагат наблюденията. И нека да ги направим.

Женската логика е да очакваш принципа, а след това да се възмущаваш, че през цялото време лежи на дивана, и не желае да работи.

Хората, които не са създали семейства, обикновено е прието да съжаляват, макар че всъщност нещастните в брака следва да съжаляват повече. Казват, че самотните по-често боледуват и живеят по-малко. Може да е заради това, че всички наоколо им внушават, че са нещастни, и те се връзват. Самотните жени след 40-годишна възраст разбират най-накрая, че наличието на мъж в техния живот съвсем не е задължително.

Намирането на любовник е много по-лесно, отколкото на мъж, било то и по желание. Когато той идва е празник. Когато си отива, тя се връща към ежедневието си, и не трябва да се приспособява към никого, нито пък да се отчита пред някого, отново празник.

Опасността да се окажем до чужд човек грози всеки брак. Когато се обединим един с друг, за да живеем заедно, започваме да изучаваме един друг в детайли. Нашите базови представи за партньора, обикновено са основани на информацията, получена от външни източници, и грешат с неточности, субективност, а понякога нямат и нищо общо с реалността. А още пречат и клишетата, приети в нашия кръг, и желанието да изглеждаме правилно, дори и когато сме насаме със себе си.

При проучвания, състоящи се в анкетиране, било установено, че жените ценят повече ума в мъжете, отколкото техните лични качества. На 3-то място материалното положение и външността и едва накрая възрастта.

Мъжете, по техни уверения, в жените ценят еднакво ум, външни данни и възраст. Целта на познанството почти всички участници в проучването наричат създаването на семейство и много по-рядко – познанство за прекарване на времето.

На въпроса как участниците от проучването се държат при познанства, преобладаващото болшинство отговорило, че е естествено както обикновено, макар и реално в такива ситуации всеки се старае да покаже своите най-добри страни.

Болшинството се готвили за срещи, като измисляли не само външния си вид, но и темите на разговор, маршрутът на разходките и прочие. И какво станало? Резултатът от запознаването най-често се оказвал неудачен, дори и в тези случаи, когато поначало връзката потръгвала, все пак се стигало до раздяла.

Така тези изследвания още веднъж показват, че нашите психологически убеждения са подкрепени в голяма степен от илюзорни представи, фантазии и необосновани изводи, отразяващи отминалия опит – своя и чуждият, и стереотипите.

Има ли смисъл да се изненадваме, че в реалния живот в изграждането на семейния живот няма да се получи толкова добре. Уповавайки се на изкривената информация и на чуждите норми, ние използваме неефективни методи, достигнали до нас от случайни източници.