Ново доказателство за ползите за здравето от пълноценния дълбок сън представя ново изследване, публикувано в авторитетно медицинско издание за невронаука. Преди повече от век учените демонстрираха, че сънят спомага за запомнянето на факти и събития.
Изследвания след това показват, че бавният сън, често наричан дълбок, е важен за превръщането на крехките, неотдавна формирани спомени в стабилни, дългосрочни спомени. Сега изследователите смятат, че дълбокият сън може да усили дългосрочните имунологични спомени за по-рано срещаните патогени.
Макар и от по-рано да е известно, че сънят поддържа формирането на дългосрочна памет, представата, че образуването на трайна памет е функция на съня, е нещо напълно ново, посочва авторът на изследването Jan Born от университета Тюбинген.
Той и неговите колеги смятат, че подходът към обединяващата концепция за биологичното дългосрочно формиране на паметта, в която сънят играе водеща роля, е нов етап от развитието на изследванията за съня и паметта.
Имунната система помни своите срещи с бактериите или с вирусите, създавайки памет у Т-клетките, при които тази памет продължава в продължение на месеци или години и помага на организма да разпознава прекараните инфекции и бързо да реагира на тях.
Също така Т-клетките могат да намерят минал враг не само по цял вирус или клетка, но и по разпръснати фрагменти от по-рано активен патоген.
Получаването на толкова минимална информация позволява на Т-клетките да установяват нови патогени, които са подобни, но не и идентични на по-рано срещаните бактерии или вируси.
Изследвания върху хора са показали, че ваксинация именно по време на дълбокия сън протича значително увеличаване на количеството на Т-клетките с памет. Подобни изследвания са в подкрепа на хипотезата, че бавният сън способства за формирането на дългосрочни спомени за абстрактна обобщена информация, което води до адаптивни поведенчески и имунологични реакции.
Очевидното заключение от всичко посочено по-горе е, че лишаването на човека от сън или неговото намаляване може сериозно да увеличи риска от възникване на тежки заболявания.
Ако не спим достатъчно, то имунната система може да се съсредоточи върху неправилната част от причинителите. Например много вируси могат лесно да отключат мутация на части от своите белтъци и по този начин да избегнат имунните реакции.
Ако концентрацията на антиген, разпознаващи клетки е твърде ниска, то рискът от развитие на заболяване рязко нараства. Освен това съществуват доказателства, че хормоните, отделящи се по време на сън за полезни за развитието на презентиращи и разпознаващи антигени клетки и някои от тези важни хормони може да не достига без достатъчно сън.
В допълнение следва да се посочи излязлото през миналата година изследване, според което неспокойният сън способства за растежа на раковите тумори и усилва тяхната агресивност.
Това всъщност беше първото изследване, демонстриращо пряка връзка между съня и растежа на тумори.
По време на експеримента учени въвели на генетично модифицирани мишки туморни клетки. Когато мишките спели през деня, специалистите ги събуждали за кратко, но на всеки 2 минути. А гризачите от контролната група спели спокойно.
4 седмици след началото на изследването учените установили, че туморите при мишките с фрагментирано нарушение на съня станали 2 пъти по-големи, от тези, които имали нормален сън.
Оказало се, че неспокойният сън може да промени значително функцията на имунната система, която е насочена към борбата с рака.
