Сапът е остро инфекциозно заболяване, характеризиращо се със септично протичане и образуването по кожата и лигавиците на пустули, язви и множество абсцеси във вътрешните органи.
Какви са причините?
Причинителят на сапа е Pseuclomonas mallei и представлява грам-отрицателна бактерия с дължина 2-4 микрона и с ширина 0.5-1 микрона със заоблени или леко заострени краища.
Спори и капсули не образуват, нямат камшичета, добре расте в обикновена хранителна среда. Във външна среда /вода, почва/ се съхранява 1-1.5 месеца. Умира при нагряване и при въздействие на различни дезинфекциращи препарати.
Патогенът /ин витро/ е чувствителен към стрептомицин, към антибиотиците от тетрациклиновата група и към някои сулфонамиди.
Епидeмиология
Източник на инфекцията са някои домашни животни /коне, мулета, магарета, камили/, особено болните от острата форма на инфекциозното заболяване. Към настоящия момент сапът се среща в някои страни в Азия, Африка и Южна Америка.
В България не се среща, може би, вече повече от век. Човекът много рядко се разболява от сап. Заразяването се осъществява при попадане на инфекциозния микроорганизъм на увредена кожа и по лигавиците на респираторния и храносмилателния тракт.
В лабораторни условия е възможно аерогенно заразяване.
Патогенеза
Врата на инфекцията са увредената кожата или лигавиците. На мястото на проникването на бактерията могат да се образуват нодули – грануломи, които впоследствие изчезват. Pseuclomonas mallei прониква в регионалните лимфни възли, където се развива гноен възпалителен процес.
След това по хематогенен път бактерията причинител се разпространява по целия организъм и обуславя възникването на вторични септични огнища в мускулите и вътрешните органи. Образувалите се лезии е възможно и да се отворят.
Често се засягат белите дробове, в които се развива фиброза и абсцеси. Възможно е да се развият гнойни менингити и абсцеси на главния мозък.
Какви са симптомите?
Инкубационният период в повечето случаи продължава 1-5 денонощия. Заболяването започва рязко с втрисане и повишаване на температурата на тялото, главоболие, отпадналост, болки в мускулите и ставите.
На мястото на проникване на бактерията се образува папула с тъмночервен цвят, която бързо се превръща в гнойна пъпка, а след това в язва. Впоследствие след генерализацията на инфекцията се появяват множество гнойни мехурчета, голяма част от които се превръщат в язви.
Характерната за сапа лезия е подобна на кратер, чието дъно е изпълнено с мастен секрет, а около нея се формират възелчета, които некротизират. Особено често се засяга кожата на лицето.
Впоследствие инфекцията обхваща вътрешните органи, най-често белите дробове, а също и мускулите, хрущялите и костите. Образуват се абсцеси и дълбоки инфилтрати с последващо развитие на гноен процес. Общото състояние на болния рязко се влошава и бързо развива треска.
Понижава се артериалното му налягане, сърдечните му тонове стават глухи, появяват се слузесто-кървави храчки. Чрез рентгенография и клинично се установява конфлуентна пневмония.
Хроничната форма на сапа се развива постепенно, протича под формата на обостряния и ремисии.
Основните клинични симптоми са обща интоксикация, фебрилитет, проявяващ се по необичаен начин, множество гнойни пъпки, които лесно се преобразуват в язви, абсцеси в мускулите с образуването на характерни фистули, развива се пневмония с множество абсцеси. Възможно е също така възникването на кахексия и обща амилоидоза.
Лечение на сап
Назначава се сулфатиозол във високи дози в продължение на 25-30 дни като терапията се съчетава с предписване на общоукрепващи средства – витамини, оксигенотерапия преливане на кръв. При формирани абсцеси се извършва хирургически дренаж.
Прогнозата при острата форма на заболяването при нелекуване е винаги неблагоприятна. При хроничната летален изход се регистрира при около 50% от случаите. Съвременните методи на лечение особено при ранно започване на терапията, правят прогнозата много по-благоприятна.
