Сарком на Юинг представлява злокачествено туморно заболяване, засягащо костите и меките тъкане в близост до тях и поразява обикновено подрастващите.

Носи името на д-р Джеймс Юинг, американски патолог, който е идентифицирал този вид сарком за първи път през 1920 година.

Злокачественото образувание може да се развие навсякъде по тялото, но най-често засяга ръцете, краката, ребрата, гръбначния стълб и таза.

Лечението на саркома се състои от комбинация от химиотерапия, хирургия и/или лъчетерапия. При ранното му откриване и с адекватно лечение, повечето деца, които са го развили имат добри шансове за възстановяване.

Какви са симптомите?

Саркомът често остава незабелязан, тъй като се развива едва доловимо и постепенно или погрешно се поставя диагноза.

Например увеличаващи се болки поради нарастването на костите или спортна травма, тъй като симптомите често имитират тези на наранявания при децата.

Най-честата клинична изява е болезненост в мястото на тумора, придружена от подуване или топлина.

Болката е възможно да се усилва през нощта или при тренировка, бучка в кръгла форма е възможно да се появи в засегнатата зона, няколко седмици след появата на болезнените усещания.

Ако туморът започне да расте в костта на крака, детето е възможно да започне да накуцва безпричинно. Също се развива и субфебрилитет.

Ако ракът се е разпространил или метастазирал в други области на тялото като белите дробове или костният мозък е възможно да се появят симптоми, сочещи нарушения в тези органи.

В някои случаи, първите признаци на заболяването са внезапна безпричинна фрактура на ръка или крак или след съвсем безобидно нараняване, тъй като туморът отслабва костта и я прави уязвима към фрактури.

Ако при дете се появят някой от тези симптоми, трябва да се потърси лекар възможно най-скоро.

Не трябва да се очаква, че проявите на болестта ще изчезнат от само себе си, тъй като в такъв случай диагнозата ще бъде поставена в по-напреднал стадий на заболяването.

Лечение на Сарком на Юинг

Курсът на лечение зависи от много фактори, които включват размера и местоположението на тумора и дали са се появили метастази.

Независимо от характеристиките на тумора, всеки пациент първоначално се подлага на химиотерапия, която да свие злокачественото образувание, преди хирургичното отстраняване или радиация и за предотвратяване разпространение на раковите клетки в други части на тялото.

Химиотерапия се прилага също и след премахване на тумора, за да се гарантира, че раковите клетки няма да се появят отново.

Стандартният курс на химиотерапия продължава между 6 и 9 месеца. Децата трябва да се хоспитализират за по няколко дни по време на лечението, обикновено веднъж на всеки 2-3 седмици.

Възможно е да се наложи и по-честа хоспитализация между прилагането на терапиите поради усложнения или нежеланите реакции като повишена температура или инфекция.

Лекарствата, които се назначават при цикъла на химиотерапия се прилагат венозно.

Ако е необходимо, преди хирургичното отстраняване на тумора се прилага и лъчева терапия, поради която образуванието намалява размерите си, което улеснява хирурга при извършването на процедурата.

Възможно е да се използва и допълваща терапия от пациентите при прилагането на основното лечение, която при някои от тях осигурява облекчаване на симптомите и по-лесното понасяне на тежката диагноза.

Някои от най-често прилаганите допълващи алтернативни техники са:

• Акупунктура;
• Билкови продукти;
• Витамини или специални диети;
• Визуализация;
• Медитация;
• Духовно изцеление;