Първо, обаче трябва да уточним, че настоящия пластир създаден от учени се използва за контролиране на кръвната захар при диабет тип 1, за който е характерно недостатъчен синтез на инсулин от панкреаса, и заболяването е доста по-рядко срещано от захарния диабет или тип 2.

При това метаболитно нарушения инсулин се синтезира в достатъчни количества, но клетъчните рецептори са загубили чувствителност към него и съответно глюкозата от кръвта не успява да достигне самите клетки, за които се явява основен източник на енергия, следователно клетъчните рецептори загубват своята чувствителност към хормона инсулин.

Но все пак не се стига до пълна нечувствителност, една част от глюкозата навлиза в клетките, макар и да не е достатъчно и затова човек изпитва нужда да похапне нещо сладко.

При такива условия в организма панкреасът увеличава количествата образуван инсулин, и е възможно развитието на инсулимения, с достигане на глюкозата до вътрешността н клетките, но с течение на времето започва изтощение на жлезата.

Това е механизмът на развитие на захарния диабет, който в начален стадий може да се излекува напълно само с промяна на хранителния режим.

Но ако не се открие навреме, както става в повечето случаи, тъй като заболяването не се проявява симптоматично, тогава се налага прием на медикаменти, понижаващи нивата на кръвната захар.

И нека все пак се върнем на направеното откритие – учените от поне десетилетие се опитват да отърват диабетиците от постоянната нужда от инсулинови инжекции, чието поставяне, както е известно, крие немалко рискове, тъй като се налага постоянно нарушаване на целостта на кожата, значително нараства рискът от възникване на инфекции, освен това неблагоприятно се повлиява и имунитета.

Една от основните цели на учените беше да установят как се присаждат здрави бета клетки – инсулин, продуциращи клетки, чиято нарушена функция е причина за развитие на диабет тип 1. Но това е инвазивна процедура, при която съществува повишен риск от отхвърляне.

Сега изследователите са спрели на по-опростен вариант – създали са синтетичен пластир, който е покрит с естествени бета клетки, който може да се залепи безболезнено за кожата на пациента, осигурявайки така секреция на инсулин, когато това е необходимо, като същевременно се постига безопасно контролиране на нивата на кръвната захар, като не се налага проследяване, и най-важното – отпада необходимостта от поставяне на инжекции.

Пластирът не е тестван върху хора, но е доказано, че върху мишки безопасно контролира нивата на кръвната захар най-малко в продължение на 10 часа.

Освен това същият екип от учени е създал концептуален усъвършенстван модел на умния инсулинов пластир.

Основната разлика е, че предходният пластир съдържа синтетичен инсулин, докато новият съдържа реални, живи бета клетки, което означава, че би било възможно да контролира безопасно нивата на кръвната захар по-дълго време, без риск от прекомерно понижаване или повишаване.

И тъй като бета клетките се съхраняват върху пластира безопасно извън тялото, няма риск да бъдат отхвърлени от имунната система.

Това изобретение на учените създава възможност за разрешаване на проблема, свързан с отхвърлянето, поради което от много дълго време изследванията, изследващи евентуалната трансплантация на бета клетки при диабет, стигат на практика до задънена улица.

Освен това чрез този пластир ще стане възможно изграждането на мост между физиологичните сигнали на организма и клетките извън него, като така контролът на нивата на кръвната захар може да стане реалност.