Мозъкът в епруветка може да се използва за изследвания

Японски учени за първи път успяха да култивират церебрални органоиди, също известни като мозък в епруветка, с функционални невронни мрежи.

Тези 3-измерни култури на тъканите, имитиращи човешкия мозък, могат да се използват като модел като модел за изпитване на лекарствени препарати или за изследване на различни разстройства.

За създаване на органоиди биолозите получават сфери плурипотентни стволови клетки, способни да се превръщат в различни тъкани на човешкия организъм.

Клетките сложили в чаша пълна с хранителна среда, аналогична на необходимата за развитие на централната нервна система. Впоследствие учените правят оценка на активността на невроните, проследявайки измененията в клетките на калциевите йони, необходими за възникване на потенциал за действие.

Екипът учени успешно визуализира синхронизираната и несинхронизираната активност в невронните мрежи, а също и в отделните неврони.

Сихронизираната и несинхронизираната активност са основа за различни мозъчни функции, включително и за паметта.

КРИСПЪР пионер в създаването на мозък в епруветка

През юни 2018 г. бе съобщено, че учени от Калифорнийския университет в Сан Диего са създали зачатък – органоид на мозък на неандерталец от стволови клетки. За тази цел използвали данни за ДНК на архаичния човек и система за редактиране на генома КРИСПЪР.

За инструмента за редактиране на генома, който се превърна във водещо медицинско откритие или по-скоро изобретение на медицината за 2018 г. също има различни мнения.

Масовото му използване крие рискове, тъй като не са известни последствия, до които може да доведе редактирането на генома.

Подобни открития – мозък в епруветка, дава надежди, че в бъдещи може би учените ще успяват в епруветка да създават и пълноценен човешки мозък, така както се оплождат ембриони и от тях се раждат бебета.

Разликата е обаче, че много се промeна естествения механизъм, при който расте и се развива човешкия мозък – от зачеването, през гестацията до раждането. Предизвикателство пред науката е да пресъздаде изцяло тези условия в епруветка.

До трансплантация на мозък едва ли ще се стигне някога, поради етични съображения, но други резервни органи са необходими, предвид недостига на донори.