Шистозомиаза, позната и с названията билхарциоза, охлювна треска, представлява инфекциозно заболяване, което се предизвиква от хелминти от клас Трематоди, характеризиращо се в острия стадий с алергични проявления, а впоследствие засягане на червата или пикочо-половата система, поради паразитиране на плоските червеи в малките кръвоносните съдове.
Охлювната треска е разпространена в държавите с тропичен и субтропичен климат. Отделните видове са разпространени в различни географски области, тъй като са тясно зависими от местообитанието на ракообразните, в които преминават някои стадии от развитие на този вид трематоди.
Причинителят на урогениталната билхарциоза система се развива в малките охлювчета от род Bulinus, които обитават страните от Близкия и Средния Изток, Африка и островите Кипър и Мадагаскар.
Чревната форма на заболяването преминава през ларвения си стадий в охлюва от род Biomphalaria, който обитава предимно страните от Южна Америка, Африка и Арабския полуостров, Близкия изток.
За причинителят на японската охлювна треска междинен гостоприемник се явява охлювът от род Oncomelania, който се среща на Филипините, в Индонезия и Китай.
На най-голям риск от заболяването са изложени хората, които се занимават с риболов и извършват дейности в селското стопанство. Това е болест на развиващите се страни, където голяма част от населението няма достъп до чиста питейна вода и поради това са влошени санитарно-хигиенните условия.
При възникване на симптомите на охлювната треска е необходимо човек да се потърси помощ от личния си лекар и след това да се обърне към специалист по заразни и паразитни болести.
Какви са причините?
Причинител на чревната форма на заболяването е Schistosoma mansoni, достигащ на дължина 14-16 мм, а на чревната интеркалатна S. Intercalatum с размери на дължина до 20 мм. Възбудител на японската охлювна треска е Schistosoma japonicum с дължина 20-28 мм.
На страничната повърхност на яйцата на паразита обикновено присъства шип.
Цикълът на развитие е подобен на този на причинителя на урогениталната форма на заболяването, разликата се състои в междинния гостоприемник – това са охлювите от род Biomphalaria при чревната форма и охлювите от род Oncomelania при японската охлювна треска, а също са различни по локализация в организма.
Тези видове паразити осъществяват инвазия във вените на коремната кухина, а техните яйца с помощта на шиповете им попадат в лумена на червата и се отделят от организма чрез изпражненията.
Урогенитална охлювна треска
Причинител на тази форма на заболяването е Schistosoma haematobium е с дължина до 20 мм. Този вид шистозомоза обитава малките венозни съдове на урогениталната система, във венозните сплитове на малкия таз, пикочния мехур и матката.
Снесените яйца мигрират в пикочния мехур и съзряват в рамките на 5-12 дни и с урината се отделят от организма.
Какви са симптомите?
В острата форма на заболяването в урогениталната му форма съвпада с проникването на паразита през кожната повърхност и мигрирането им чрез кръвния поток. В този период се наблюдава разширяването на кръвоносните съдове на кожата, зачервяване, сърбеж.
Тези симптоми отшумяват след 3-4 дни. След това настъпва период на относително спокойствие, което продължава от 3 до 12 седмици.
При чревната форма признаците се проявяват 4-6 седмици след заразяването.
Лечение на шистозомиаза
Етиотропната терапия се провежда с празиквантел, който е познат и с наименованието азинокс.
Приложение на средства на народната медицина при това заболяване са недопустими и обикновено не се препоръчва спазването на определен хранителен режим.
