Ключицата е извита кост, която влиза в състава на раменния пояс и която осигурява съединяването на гръдния кош и на лопатката.
При децата във връзка с определени особености в структурата на опорно-двигателния апарат костите са доста крехки и лесно се подлагат на различен род травмиране.
Затова и фрактурата на ключицата доста често се среща при възраст до 4 години. При липса на лекарска намеса съществува риск от развитие на усложнения – необходимо е веднага детето да се отведе в болница.
Как протича лечението и възстановяването след фрактура на ключица?
Основен механизъм на увреждане - как е получена травмата
Фрактурата на ключицата – това е едно от разпространените увреждания, което се открива при 7-15% от децата. В преобладаващия брой случаи то се формира в битови условия или е в резултат на тренировки.
За децата е характерно формирана на фрактура с название „зелено клонче”, когато надкостницата е неувредена и осигурява задържането на счупените костни краища, предотвратява се тяхното по-нататъшно изместване.
Разграничават се следните патогенетични механизми за получаване на увреждане:
- Директен удар в областта на костта – това често се случва при сбивания, по време на спортни състезания, а също и при използване на странични предмети – камъни, метални прътове или при сблъсък с твърди предмети. Така се формира напречно или странично увреждане на ключицата.
- Непряка травма – в повечето случаи това е резултат от случайно падане на изправената ръка, рамо или лакът, а също и вследствие на притискане на костта. Образуват се коси или напречнокоси увреждания.
- Рязко мускулно съкращение – нарушението на целостта на костта може да се предизвика от рязко мускулно съкращение. Този механизъм на получаване на травми се среща много рядко, свързан е с генерализиран епилептичен припадък.
Фрактура на ключицата при малки деца – признаци и вероятни усложнения
Счупването „зелено клонче” се съпровожда с незначителен оток и с леко кръвонасядане, болков синдром, който е изразен доста слабо.
Обикновено детето не се оплаква по никакъв начин, затова родителите приемат това увреждане за типична травма.
Обръщането към специалист се отлага, а в областта на уврежданията започва да се образува костен мазол, напомнящ твърда подпухналост.
При пълно увреждане на ключицата моментът на травматизация се съпровожда със силна и рязка болка. След няколко минути се формира силен оток, който се усилва при изместването на отломките счупена кост.
Областта над рамото в страни от увреждането изглежда скъсена. Малкият пациент заема принудително положение, навеждайки тялото на засегнатата страна и предпазва болната ръка от външни въздействия.
Родителите обръщат внимание на факта, че детето притиска ръка към корема, като всячески избягва докосвания към нея.
При палпация често могат да се напипат костните отломки, а също и да се чуе характерен звук на крепитация. Детето отказва да си движи ръката, а всеки опит за повдигане или движение на рамото завършва с плач.
Усложненията след фрактура на ключицата се развиват много рядко. При изместване на костните отломки нагоре е възможно увреждане на разклоненията на раменния нервен сплит, подключичната артерия, а също плеврата и горните отдели на белите дробове.
Увреждането на съдовете може да доведе до развитие на вътрешно кръвотечение. Това се съпровожда с изразено пребледняване, слабост, студена пот или загуба на съзнание.
Увреждането раменния сплит пък води до намаляване на чувствителността и ограничаване на подвижността на крайниците, а също и нарушаване на целостта на белия дроб и на плеврата увеличава риска от развитие на дихателна недостатъчност.
Първа помощ и различни варианти за лечение на болестта
Всяка травма, получена от детето, може да накара много родители да изпаднат в паника. В това състояние те често могат да навредят на детето. Затова трябва да се постараят да действат спокойно и уверено.
На първо място не трябва да се правят опити за коригиране на счупената кост. Това може да стане причина за разместване на костните отломки и развитие на сериозни усложнения.
Необходимо е да успокоим детето, след което да му свием ръката в лакътя, да я „закачим” на превръзка, която се закрепва за шията, а след това да го заведем до най-близката болница.
