Шанкроид – остра полово предавана инфекция, позната и с названието мек шанкър, характеризираща се с множество язви на половите органи, а също и с възпаление на лимфните възли.
Честота на разпространение – заболяването е ендемично в страните от Африка, Югоизточна Азия, Южна Америка. В България се наблюдава много рядко. Преобладаващата възраст е 16-40 години.
Етиология
Причинител – стрептобацилът Haemophilus duceeyi – грам отрицателна бактерия, която е с пръчковидна форма със заоблени краища и със стеснение в средата.
Този стрептобацил при температура от 50 градуса по Целзий загива за 5 минути, а под въздействието на 5% разтвор на лизол и карболова киселина загива след няколко секунди.
Инфектирането с този стрептобацил се осъществява само по време на полов акт, но са описани и изключителни случаи на неполово заразяване на медицински работници.
Рискови фактори
• Честа смяна на половите партньори;
• Проституция;
• Нисък социално-икономически статус;
Клинична картина
• Инкубационният период при мъжете – 2-10 дни /обикновено 2-3 дни/, при жените – 2-8 седмици и устойчив имунитет след оздравяването не се изгражда, тоест е напълно възможно повторно заразяване.
• На мястото на проникване на патогена се образува червено петно, на което се образува малък възел, който може да се трансформира в гнойна пъпка – мек шанкър. На третия четвъртия ден пустулата се отваря и се установява малка бързо увеличаваща размерите си улцерация. Язвата има неправилна форма с диаметър от няколко сантиметра до няколко милиметра. Около големите улцерации нерядко се формират малки язвички. Характерно за тях е, че са с мека консистенция, болезненост, склонност към кръвотечение.
• Към разновидностите на мекия шанкър се отнасят дифтерийния, фоликуларния, гангренозния и др.
• При мъжете язвите се локализират по-често по препуциума, главичката и тялото на половия член.
• При жените улцерациите най-често се появяват на големите и малки срамни устни, но могат да се формират в областта на слабините, бедрата и шийката на матката.
• Типични признаци на шанкроида – регионален лимфаденит, възникващ 2-3 седмици след инфектирането. Най-често се засягат ингвиналните лимфни възли – те са увеличени, като кожата над тях придобива ярко червен цвят. Постепенно възпалителните процеси затихват и регионалния лимфаденит се разсейва, но в неговия център се появява язва, от която се отделя голямо количество гъст, примесен кръв с гной.
Какви са усложненията?
• Фимоза;
• Парафимоза;
• Гангрена на половия член
Прогнозата е благоприятна при правилно лечение се постига пълно клинично оздравяване.
Лечение на шанкроид
На първо място се провеждат изследвания за сифилис и за HIV. Също така са необходими и изследвания на сексуалните партньори и прилагането на съответната терапия и спрямо тях. След това се пристъпва към медикаментозна терапия.
Стрептобацилът Haemophilus duceeyi, причинител на заболяването е чувствителен към:
• азитромицин, който се прилага еднократно;
• Еритромицин – курсът на лечение обикновено е около седмица;
• Цефтриаксон – еднократно;
• Ципрофлоксацин – едноседмична терапия;
• Амоксициклин;
На болния се препоръчва спазването на постелен режим. За хигиенична грижа се назначават топли антибактериални вани с разтвор на манган. Прилагат се мазила, кремове и емулсии.
Профилактика
Превенцията на шанкроида е изключването на случайните полови контакти, намаляване на броя на интимните партньори, задължително трябва да се използват предпазни средства и да се съблюдават всички правила за лична хигиена.
Освен това след прекратяването на лечението в продължение на 1 година е препоръчително пациентът да посещава специалист по венерически болести и ежемесечно да се провежда клинико-серологичен контрол.
