Шаранът малко наподобява толстолоб, особено на млада възраст. Но с увеличаването на размера разликите между двете риби все повече се увеличават. Шаранът е по-едра, по-голяма и дълга риба.
Шаранът в зряла възраст има цилиндрична форма и устата му наподобява на тази на каракудата. Окраската на речния шаран го прави много красив – люспите му са тъмнозлатисти, често със светлосин оттенък около перката и светлозлатисти отдолу.
Гръбната перката на шарана е широка и се простира по целия му гръб. Опашката на тази риба е тъмночервена, а долните ѝ перки са обикновено тъмнолилави.
Шараните се подразделят на речни с издължена и цилиндрична форма и езерни – по-едри и къси. В България речните шарани са разпространени предимно в по-големите и пълноводните реки, а езерните главно по язовирите.
За родина на тази риба се смята Китай. Там се използва като храна от дълбока древност и бил любим деликатес на китайските императори.
Оттам шаранът се разпространил по цяла Азия и след това на Запад, като бил развъден дори и в Англия и „получил признание в царските дворци и католическите манастири на цяла Европа“.
Названието си тази риба придобила неслучайно. Шараните са много плодовити и много бързо растат.
Хайверът на женската съдържа до 500 000 яйца, а излюпените малки шарани за един вегетационен период /от пролетта до есента / достигат до 350-500, а понякога повече грама на тегло. Думата „шаран“ е гръцка и в превод означава „плод“ и „урожай“.
Хранителна стойност на 100 грама месо от шаран
• Белтъчини – 16 грама;
• Мазнини – 5.3 грама;
• Въглехидрати – 0 грама;
• Минерални соли – 1.3 грама;
• Вода – 77.5 грама;
• Калоричност – 112 килокалории;
В месото на шарана се отбелязва повишено съдържание на белтъчини и мазнини. Неговата енергийна стойност в суров вид за 100 грама съставлява 112 килокалории, когато е варен съдържа 102 килокалории, а печеният – 196 килокалории.
В умерени количества месото на шарана не води до покачване на телесното тегло.
Полезни свойства
Месото на шарана е крехко, сладникаво и е с малко кости /повече кости има в езерния шаран/. Тази риба съдържа витамини С, В1, токоферол, пиридоксин, фолиева киселина, никотинова киселина, провитамин А и тиамин.
Месото на шарана е източник на следните микро- и макроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, хлор, сяра, желязо, цинк, йод, мед, манган, хром, флуор, мобилден, кобалт, никел и др.
Тази риба е полезна за главния и гръбначния мозък. Поради съдържанието на витамин В12 в месото на шарана, неговата периодична консумация способства за синтеза на ДНК и на миелин, който е антиоксидант, който участва в обмяната на липидите в организма.
Също така тази риба спомага за повишаването на потреблението от клетките при остра и хронична хипоксия.
Шаранът е полезен за здравето на кожата и за лигавиците. Същото така консумацията на месото му се отразява благоприятно на нервната и храносмилателната система и регулира нивата на кръвната захар.
Фосфорната киселина, съдържаща се в шарана участва в образуването на редица ензими /фосфатази/ - основни компоненти на клетъчните химични реакции.
Месото на шарана е богато на йод и именно поради това се препоръчва и при заболявания на щитовидната жлеза.
Противопоказания
Поради натрупване на вредни и токсични вещества в месото на шарана е възможно общо влошаване на здравословното състояние.
