Сафридът е риба, принадлежаща към разред Бодлоперки, семейство Сафридови. Дължината на тялото ѝ достига до 50 см, а теглото до 400 грама. То /тялото/ ѝ е продълговато и вретеновидно, с тънка опашка леко сплескана настрани.
Характерен признак на сафрида – костните плочи отстрани на тялото на рибата, които понякога са с насочени назад шипове. Хоризонталната линия с костните плочи е по цялото тяло на тази риба. Названието „сафрид“ се свързва с Черно море.
Сафридът е пелагична, тоест дълбоководна риба, достигаща до 50 см на дължина. Най-голямата риба от този вид, измерена от учени, е била с тегло 2 кг. Обикновено се срещат по-малки сафриди и живеят до 9 години.
Тази риба се храни със зооплактон, по-малки риби, а понякога с дънни и придънни ракообразни и главоноги, представляващи най-сложно устроените мекотели.
Всъщност тази риба е доста разпространена. Семейство Сафридови обединява около 140 вида риба с различни размери от 20 сантиметра до почти двуметровите жълтоопашати гигантски сафриди. Сафридовите риби са с важно търговско значение.
Полезни свойства
Месото на сафрида е крехко е вкусно. През лятото и есента някои индивиди сафридови риби съдържат до 15%.
Тази риба е ценен източник на следните витамини В1, В2, В6, В9, ретинол, аскорбинова киселина, токоферол, никотинова киселина.
Също така съдържа омега-3 мастни киселини, които са важен хранителен компонент за запазване на здравето на сърцето.
Ползите за здравето от консумацията на месото на сафрида не се изчерпват само с поддържането на нормалното функциониране на сърдечно-съдовата система – наличния в състава му йод подобрява функцията на щитовидната жлеза, стабилизира нивата на хемоглобина в кръвта, а и спомага за укрепването на имунната система и за повишаването на интелектуалния потенциал.
В състава на месото на сафрида присъстват до 20% белтъчини, средно от 2 до 5% мазнини, а също и калций, магнезий, калий, фосфор, флуор, мобилден, кобалт, никел.
Високото съдържание на фосфор или както още го наричат „елемента на бодростта“ в месото на тази риба въздейства благоприятно на нервната система.
Заради характерния за сафрида бърз ритъм на живот, месото и съдържа много малко мазнини и затова диетолозите препоръчват неговата /на месото/употреба при нарушена обмяна на веществата, атеросклероза, хипертония и исхемична болест на сърцето.
Сафридът се предлага в търговската мрежа у нас в пресен и замразен вид. Използва се и за производството на висококачествени консерви /в растително масло и в доматен сос/. Част от уловения сафрид се подлага на опушване или се маринова.
Противопоказания при консумация на сафрид
Повечето учени са на мнение, че месото от рибите хищници като това на акулата, рибата меч, групера и на сафрида се съдържат големи количества живачни съединения.
За излагането на живак е установено, че предизвиква при децата хронични неврологични нарушения и поради това употребяването на тези видове риби от бременни и кърмещи жени, както и през ранната детска възраст на човека, е категорично непрепоръчително. Живакът се запазва в човешкия организъм за период от около година.
При приготвяне за консумация главата на сафрида, задължително трябва да се отстрани, тъй като именно в тази част от тялото на хищните риби се натрупват всички вредни вещества, съдържащи се в морската вода.
Също така месото на тази риба трябва да бъде подложено на продължителна топлинна обработка, тъй като всички рибни меса са потенциален източник на паразитни инфекции.
