Фракингът в щата Ню Йорк ще бъде забранен, поради загриженост за рисковете за здравето, които методът носи.
Това обяви администрацията на губернатора Андрю М. Куомо.
С това решение приключват години дебати върху метода за извличане на природен газ.
Фракингът, както е известно, е силно насърчаван като източник на икономическо съживяване за изостаналите райони по границата на Ню Йорк с Пенсилвания.
До неотдавна изглеждаше, че губернатор Куомо е на път да прегърне идеята за фракинга в тези райони, но вместо това той реши да го забрани.
Въпреки дълбоките икономически проблеми, които измъчват големи райони в северната част на щата, загадката около фракинга до голяма степен остава нерешена, посочва губернаторът.
"Никога не съм чул някой ми каже: Аз вярвам, фракингът е страхотен", каза Куомо. "Нито един човек в тези общности. Това, което чувам, е: Ние нямаме нямам друг избор, освен фракинг."
Решението на демократа Куомо веднага бе приветствано от представителите на либералните групи и защитниците на околната среда. Нещо повече – то помага за възстановяването на връзките на партията му с лявото крило.
Решението идва и след изненадващо оспорвана кампания по преизбирането му, в която Зефир Тийчаут, който се противопоставя на фракинга, спечели около една трета от гласовете.
Фракингът , наричан още хидравлично разбиване, е технология, при която се вкарвят големи количества вода, пясък и химикали дълбоко под земята при високо налягане, с цел добив на нефт и природен газ.
Чрез фракинг се доразбиват пукнатини в скалния слой, като за източник на енергията се използва течност. Самото оформяне на пукнатини се прави чрез сонда, която прониква в скалата на мястото, където се намира находището.
Методът се използва включително и за неконвенционални находища като въглищни легла или шистови скали.
Много учени обаче смятат, че технологията на фракинга далеч не е безопасна. При нея се използват желирани флуиди, които понякога съдържат бензен, ксилен, толуен и етилбензен.
Доклад от 2004 г. твърди, че употребата на тези вещества – основни съставки на дизела, е източник на голяма опасност за подпочвените води. В добива на нефт и газ се използват и олово, метанол, борна киселина и етиленгликол, като много от тях имат канцерогенни свойства.
Около 50-70 на сто от използваните химически вещества в процеса на добива подлежат на обратно извличане.
Останалите количества се задържат в шистовите слоеве дори след ликвидиране на находището. Предположенията са, че макар и вкарани на дълбочина от 3000 метра, с годините при слягането на земните пластове опасните химикали излизат на повърхността и замърсяват земята и подпочвените води.
Темата за фракинга е един от най-противоречивите обществени политически дебати в Ню Йорк през последните години.
Технологията се прилага в много страни и преживява огромен възход в районите на Пенсилвания и Тексас. Защитници на околната среда, разтревожени от разрастването на приложението на фракинга, посочиха решението на Ню Йорк като първата забрана и то от щат със значителни ресурси на природен газ.
Губернатор Куомо, който е известен със своите бързи и решителни действия по други спорни въпроси като контрола върху оръжията, на няколко пъти отлагаше вземането на решение за използването на фракинг, като се позоваваше на продължаващото - и на пръв поглед с отворен край, проучване от държавните здравни служители.
Шест седмици след като губернатор Куомо спечели втори мандат, проучването върху ефектите на фракинга върху здравето най-накрая се материализираха на дългоочакваното здраве най-накрая се материализира.
Констатациите бяха направени по време на публичното заседание на кабинета, свикано от областния управител в Олбани. По време на заседанието комисарят по здравеопазването д-р Хауърд A. Зукър заяви, че са установени "значителни рискове за общественото здраве", свързани с фракинга.
Показвайки резулати от научни изследвания, д-р Зукър коментира опасенията за замърсяване на водата и въздуха, и каза, че няма достатъчно научни доказателства, които да потвърждават безопасността на тази технология за добив на нефт и природен газ.
