Сиалоденит наричат възпалителното заболяване на слюнчените жлези, което може да протича остро или хронично.
Най-често се възпалят подчелюстните жлези. Възпалителният процес затруднява нормалното отделяне на слюнка, и това стоматологично заболяване може да се прогресира на слюннокаменна болест.
Заболяването най-често се среща при хората на 50-60 години или при деца.
Причина за неговото развитие могат да станат патологии с вирусна или бактериална етиология – грип, сифилис, туберкулоза, епидемичен паротит, херпес и др.
Също възпалението на слюнчените жлези може да се дължи инфекциозни заболявания на дихателните пътища, органите на храносмилателния тракт, гнойни инфекции на кожата, болест на Шьонгрен, операции на органи на коремната кухина или застой в слюнчените жлези.
За симптомите и лечението на сиалоденита ще поговорим в настоящата статия.
Класификация на сиалоденитите
В зависимост от характера на клиничното протичане, механизмът на заразяване, причините за развитие и появилите се морфологични изменения в слюнчените жлези се различават следните видове сиалоденити:
• Остри вирусни – предизвикват се от грипни вируси, цитомегаловируси, възбудители на ендемичен паротит;
• Остри бактериални – дължат се на бактериална патогенна флора, която попада в слюнчените жлези след операции или прекарани инфекциозни заболявания, по лимфогенен или контактен път, от чужди тела, които са причина за запушване на слюнчените жлези.
• Хронични паренхиматозни – възпалителният процес засяга паренхима на слюнчените жлези;
• Хронични интерстициални – възпалителния процес ангажира съединителнотъканната строма на слюнчената жлеза.
При остър сиалоденит възпалителният процес може да бъде серозен или гноен.
Сиалоденит – симптоми
При острата форма на заболяването възпалителният процес започва да дава признаци за себе си с появата на отоци и инфилтрация в областта на слюнчените жлези. Този участък от тъканите на устата боли при докосване, поглъщане, завъртане на главата. И дори болезнените усещания се разпространяват към долната челюст, челото и ухото.
Болният може да забележи, че му се е появило усещане за запушване в ушите и не може, както по-рано, да си отваря широко устата. По-късно се появяват следните симптоми:
• Сухота в устата, поради намалено количество слюнка, по-рядко се наблюдава обилно отделяне на слюнка.
• В слюнката се появяват фрагменти от слуз или гной и люспи, представляващи клетки от излющен епител.
При значително възпаление у болния може да се развие състояние на треска, съпровождащо се с повишаване на телесната температура и признаци за общо неразположение.
В някои случаи острият сиалоденит не се задълбочава с развитие на гноен процес в жлезата и се ликвидира самостоятелно. При поява на гной в областта на инфилтрата при палпация се появява флуктуация – усещане за преливане на течност.
При усложнения е възможно образуването на абсцеси, фисури, свиване на слюнчения проток или флегмони на областта около ушите или около челюстите.
При хронично протичане симптомите на възпалението не са изразени толкова ярко. В областта на засегнатата жлеза се установява малка подпухналост, която може да не се проявява с болка или да бъде съвсем незначително болезнена.
Лечение на сиалоденит
Тактика на лечението зависи от формата на заболяването. При леко възпаление се назначава:
• Физиотерапия;
• Инжектиране на антибиотици в протоците на слюнчената жлеза;
• Пилокарпин хидрохлорид;
При средно тежко протичане за обезболяване се назначават новокаинови блокери. За отстраняване на възбудителя и за предотвратяване на усложнения се препоръчва вътремускулно инжектиране на антибиотици.
При тежко протичане и множество усложнения на болния може да се назначи операция.
