Синапът е лютиво ароматно едногодишно растение, достигащо до 40-50 см, със сравнително сложно устроени корени. Стъблото му е изправено, разклонено и без власинки.
Листата му са прости към върха на стъблото стават все по-малки. Цветовете на синапа са жълти. Семената, от които се приготвя и популярната у нас горчица, са малки черно-сиви, кафяви или бледожълти. Синапът цъфти през май, а плодовете узряват през юни.
Съществуват много негови разновидности, но най-известни са белия, кафявия и черния синап.
Белият произхожда от Средиземноморския регион, кафявият от Хималаите, а черният от Близкия изток.
Интересен е фактът, че синапените семена се споменават в древните ръкописи на санскрит, датиращи от преди 5000 години. Още древните гърци използвали семената на това растение за приготвянето на храна, а синапената паста, позната у нас като горчица, била измислена от римляните.
Хранителна стойност
Калоричността на пресния синап е 162 килокалории, а на приготвената горчица е 67 килокалории /и двете стойности са за 100 грама/.
Полезни свойства
Семената на синапа съдържат 25-35% масло, което се получава в резултат на пресоване, а също и етерично масло, което се състои от алил синапено /40%/, кротонил синапено масло и следи от серовъглерод.
След извличането на маслото от семената на синапа от тях остава прах, който е суровина за производството на противоревматични мехлеми.
Синапените семена не само възбуждат апетита, увеличавайки секрецията на слюнка 8 пъти, но и подпомагат храносмилането. Също така са отлично противовъзпалително, антиоксидантно и леко слабително средство.
В малки количества тази подправка неутрализира токсините и помага при стомашно разстройство, но при прием на по-големи дози може да стане причина за раздразнение на лигавицата на хранопровода.
Учените вече доказаха, че синапът се отнася към подправките с най-силен оздравяващ ефект. Синапените семена подпомагат усвояването на мазните храни, които трудно се преработват от стомашните сокове и престояват прекалено дълго в храносмилателната система.
При хората в напреднала възраст тази подправка благоприятства по-бързата обмяна на веществата. Синапените семена се прилагат при различни сърдечно-съдови заболявания /атеросклероза, хипертония/, при болести на черния дроб и жлъчните пътища, при храносмилателни разстройства, метеоризъм и ревматизъм.
Когато малките деца нямат апетит, те често инстинктивно предпочитат синапа, предполагайки, че той ще им помогне. Препаратите на основата на тази подправка имат локално дразнещо действие.
Летливите изпарения на синапа притежават антибактериални и фитонцидни свойства. Поради това тази подправка се използва в хранителната индустрия за съхранение на бързоразвалящи се хранителни продукти.
Някои учени смятат, че пиенето на смлени синапени семена на празен стомах, спомага за изострянето на ума, също така е полезна при отравяния с всякакви токсични вещества и прояснява зрението.
Синапеното масло съдържа бета ситостерин /проявява естрогеноподобна, антиатеросклеротична, противогъбична и бактериостатична активност/, холин, хлорофил /подобрява състава на кръвта като повишава количеството на левкоцитите, еритроцитите и на нивата на хемоглобина/, никотинова киселина, витамин А, Е, D, В6, К и Р, а също е и природен антибиотик.
То има оригинален и приятен вкус и е богато на изотиоцинати, синергин, етерично синапено масло и на това се дължат неговите бактерицидни и противоглистна активност.
В синапеното масло витамин А се съхранява продължително време /до 8 месеца/, а ретинолът подпомага растежа и развитието на организма, осигурява нормалната функция на епитела на кожата и лигавиците.
