Нервната система е изградена с изключителна прецизност, като всяко едно движение и усещане зависят от бързото и точно предаване на нервните импулси. Но понякога имунната система погрешно насочва своята атака към периферните си нерви и това води до мускулна слабост, и парализа.

Тук говорим за Синдрома на Гилен-Баре – причината за нарушението на този фин механизъм по един изключително драматичен начин. Макар и рядко, това заболяване изисква незабавна диагностика и ефективно лечение.

Уникалността на синдрома се крие в това, че не е първично нервно заболяване, а имунно- медиирана реакция, която може да се получи дори при най-малката инфекция. За да разберете повече за същността, симптомите и лечението на този синдром, останете още малко в тази статия.

Същност на Синдрома на Гилен-Баре

Синдромът на Гилен-Баре е остро автоимунно заболяване, което причинява възпаления на периферната нервна система. При него имунната система атакува миелиновата обвивка и аксоните на периферните нерви, което води до нарушения на нервните импулси.

Това нарушение се характеризира със загуба на рефлекси, симетрична мускулна слабост и сензорни автономни нарушения. Синдромът засяга хора на всякаква възраст, като неговата честота обикновено е интензивна – около 100 000 души на година по света, с лек превес при мъжете. Хората в по-напреднала възраст, обикновено, са по-рискова група, което е нещо съвсем типично за всяка болест.

За причина не може да се посочи една конкретна, но в основата стои автоимунен процес, при който имунната система се насочва срещу собствените си клетки. В повечето от случаите това може да бъде резултат от белодробна инфекция или вирусна инфекция на гастроинтестиналния тракт.

За развитието на синдрома се описват и случаи от предхождаща ваксинация или оперативна интервенция. Неговото развитие започва с остро и бързо развиваща се симптоматика на периферната нервна система, като симптомите започват с изтръпване или спонтанни болки в крайниците.

С развитие на заболяването се наблюдават намалена чувствителност при допир до повърхности, висока температура и болки в крайниците. Впоследствие тези симптоми стават още по-болезнени, като крайната фаза може да бъде парализа на краката и ръцете.

Налице е също и загубата на сухожилните рефлекси в областта на коленете, както и мускулната хипотрофия. В случаите на пълна или частична парализа състоянието е животозастрашаващо и тогава пациентът трябва да се обърне към спешна медицинска помощ.

Неговата най-изразена слабост може да се развие в периода до 2 седмици от началото, като вече на третата седмица, над 90% от пациентите са в най-лошото си състояние. Възстановителният процес може да варира като време, продължавайки с месеци или дори години.

При 30% от възстановилите се наблюдават остатъчни симптоми три години след началото на тяхното лечение.

Диагностика и лечение

Диагнозата се поставя окончателно след установяване на клиничните симптоми и провеждането на множество физически диагностични тестове. Бързото диагностициране и лечението са от особена важност предвид бързото развитие на заболяването.

Нека разгледаме стъпките една по една:

  • Снемане на анамнеза – подробно даване на информация относно наличието на придружаващи заболявания и съпътстващи симптоми;
  • Неврологичен преглед – за установяване на нервно увреждане (ако има такова);
  • Пункция на гръбначно – мозъчна течност;
  • Изследване на проводимостта на нервните сигнали от мускулите;
  • Кръвни тестове – могат да покажат от какво естество са предизвикани симптомите;
  • Изследване на белодробната функция – установяване на функционалността на дишането.

Тук няма точно определено лекарство, с което този синдром да се неутрализира, но има средства, които могат да облекчат симптоматиката и да забързат процесите на възстановяване. Един от методите се нарича плазмафереза, чрез който антителата, които атакуват клетките, се премахват.

Приемът на хранителни добавки с омега-3 мастни киселини, витамин Б12 и с екстракт от джинджифил са също едно полезно и неагресивно средство за подобряване на телесното състояние. Пациентът се нуждае и от рехабилитация, която да успее да раздвижи качествено крайниците, като тук физиотерапията е от особено значение при по-тежките случаи.