Синдром на задържане на фаза на съня /СЗФС/ е включен в Международната класификация на болестите и е хронично разстройство, при което човек е трудно да заспи вечер.
До каква степен е разпространена патологията е трудно да се каже, тъй като диагнозата на синдрома е неправилна.
Признаците се приписват на безсъние или неправилен дневен режим. По какво се отличава СЗФС от други нарушения на съня и защо изисква лечение?
Причини за синдром на задържане на фаза на съня
Днес синдромът на късното заспиване тепърва се изучава, затова неговата причина не е до край изяснена.
Предполага се, че това разстройство е свързано с нарушение на циркадните ритми, при което вътрешният часовник на човек е разстроен, и денонощието продължава по-дълго от 24 часа.
Това води до нарушение на синтеза на хормона мелатонин, отговарящ за заспиването. При хората със синдром започва да се синтезира по-късно, затова и човек не може да заспи по-рано от 1 часа.
Също се наблюдава повишена чувствителност към светлина, затова в условия на изкуствено вечерно осветление настройването за сън е трудно. С това се обяснява и разпространението на синдрома сред градските жители.
Има предположения, че синдромът на задържане на фазата на съня може да е наследствена патология. Според някои изследвания се установява връзка на СФЗС с гени. Но тези данни не са напълно потвърдени.
Сънят на човека е свързан и с начина на живот. Така сред предразполагащите фактори в развитието на синдрома са следните:
- Недостатък на физическа активност през деня;
- Работа в седнало положение, при което човек рядко е на чист въздух;
- Работа и обучение вечер;
- Стрес и психическо напрежение;
Симптоми на нарушения на съня при СЗФС
Основен признак на синдрома е невъзможност за заспиване вечер, дори ако и при лягане в леглото.
Заспиването настъпва не по-рано от 1 часа през нощта, а при някои едва на разсъмване – в 6 часа.
И за разлика от безсънието, за което е характерен неспокоен лек сън, с чести спонтанни събуждания, при СЗФС такива нарушения не се наблюдават.
При този синдром са спи достатъчно дълбоко и ако графикът го позволява и не се налага ранно ставане, сънят е с продължителност 8-9 часа.
Основните проблеми възникват при хора, които по работен или учебен график трябва да стават рано.
В резултат не успяват да се наспят, което води до други проблеми.
Характерни симптоми на това състояние са:
- Сънливост през деня;
- Лоша концентрация, повишава се броя грешки в работа;
- Понижаване на когнитивните функции;
- Раздразнителност;
- Главоболие;
Въпреки изразената сънливост в дневните часове, хората със синдром на задържаната фаза на съня всички не могат да заспят по-рано от 1:00 часа. Навремето се получава само на фона на силна умора, например, ако човек не е спал в предходната нощ.
Диагностика на съня при СФЗС
За съжаление, често синдромът на късното заспиване неправилно се установява. Повечето хора се обръщат към лекар вече в напреднали стадии, когато лягането и заспиването е по-рано от 3 часа след полунощ.
Терапия, хормони, хронотерапия и светолечение
При СФЗС медикаментозната терапия е минимално ефективна. Не действат добре и сънотворните. Основата на лечението при СФЗС е хронотерапията, по-ранното лягане.
Обикновено след около месец се постига съществено подобрение на състоянието.
