Синдром на Клипел-Вебер-Треноне или варикозен остеохипертрофичен невус - представлява аномално развитие на дълбоко разположените венозни съдове на краката.
Най-често се открива случайно, но не е разпространено, тъй като се регистрират само отделни спорадични случаи.
Смята се, че заболяването засяга предимно момченца, макар и това твърдение да няма реални и обосновани доказателства.
Рискови фактори
Основните рискови фактори са тези, които водят до нарушаване на ембриогенезата в началото на бременността:
1. Отравяния с химически вещества;
2. Прием на лекарствени препарати, противопоказни за бременни;
3. Стресови натоварвания;
4. Въздействие на радиация;
5. Инфекциозни заболявания – вирусни и бактериални инфекции;
Синдром на Клипел-Вебер-Треноне
Първите признаци на синдрома могат да се открият непосредствено след раждането. В по-редки случаи протичат незабележимо и се проявяват след 2-годишна възраст.
Характерните симптоми на заболяването са:
• Хемангиоми – това са своеобразни петна, достатъчно големи по площ и разположени в повечето случаи на единия крак.
Петната могат да бъдат светло или тъмновиолетови. Кожата над тях е много чувствителна и кърви при най-малкото физическо въздействие.
• Възли и разширения на подкожните венозни съдове на долните крайници – вените на места се удебеляват, усукват се, болят при докосване.
• Засегнатият крак обикновено е с по-голям обем, отколкото здравия.
Размерите на стъпалото и обемът на глезена може да са увеличени, както и дължината на засегнатия крак.
Такива изменения протичат, вследствие на патологичните изменения на дълбоко разположените венозни съдове.
Понякога синдромът се развива бавно, а в други случаи много бързо.
Във втория случай патологията се разпространява надолу по засегнатия крак, а след това нагоре към седалището.
Усложнения и последствия
Вследствие на синдрома понякога се развиват и други заболявания, които засягат не само кръвоносните съдове, но и вътрешните органи на болния.
В повечето случаи измененията на кръвоносните съдове предизвикват слонска болест. Външните признаци на елефантиазата се проявяват с гигантизъм и изкривяване на тазобедрената става.
Вторичните заболявания, вследствие на синдрома, могат да се разпространят към органите на храносмилателната система и да предизвикат вътрешни кръвотечения.
Диагностика
Диагнозата се поставя въз основа на събраната информация от снемането на анамнеза и на данните от лекарския преглед. Допълнително могат да се назначат:
• Изследвания – пълна кръвна картина, изследване на показателите на съсирваемостта на кръвта и на нивата на кръвната захар.
• Инструментална диагностика – ултразвуково изследване с доплерометрия, магнитно-резонансна томография, ангиография.
Лечение на синдром на Клипел-Вебер-Треноне
Лечението на синдрома е трудно и до голяма степен зависи от резултатите от проведеното изследване и от общото състояние на пациента.
Основните методи на лечение на синдрома обикновено са:
• Лазерна терапия;
• Склеротерапия;
• Хирургична интервенция;
• Медикаментозна терапия;
• Използва се и компресионно бельо;
Лечението се провежда с няколко вида лекарствени средства, които се назначават комплексно, или в зависимост от наличните симптоми.
Обикновено се изписват лекарства, подобряващи тонуса на стените на кръвоносните съдове.
При наличие на възпалителен процес се назначават противовъзпалителни препарати под формата на таблетки или за външно приложение.
За подобряване на възстановяването на тъканите се изписват и витаминни комплекси.
На болните задължително се препоръчва диета с храни, богати на витамин С и калций. Приветстват се разходките, лекото бягане и аеробиката.
Физиотерапевтично лечение
Комплексното лечение на синдрома често се допълва от периодични курсове физиотерапия. Най-често се назначават следните процедури:
• УВ-терапия – базира се въздействието на топлина, която спомага за подобряване на кръвообращението;
• Дарсонвализация – въздейства се на засегнатия крак с импулсни токове с висока честота.
