През последните десетилетия учени от целия свят обръщат внимание на така нареченият „синдром на болната сграда“ / Sick Building Syndrome/, възникващ при хора, които дълго време се намират в помещения с влошено качество на въздуха.
История
До неотдавна сградите били отворени за относително свободно движение на въздуха и функционирали на принципа на естествената вентилация. Но в съвременния свят използването на нови строително и довършителни материали често препятства движението на въздуха отвън.
Така се създават условия за изсушаване, замърсяване с прах и химически частици, на въздуха в затворените помещения на сградите.
Жителите на градовете все по-често се оплакват от влошено здраве, дължащо с престоя в помещения с некачествен микроклимат.
Симптоми на „болната сграда“
Изявите на това състояние могат да бъдат най-различни – от раздразнение в очите и възпаление на лигавиците на носа и на очите, суха кашлица, до главоболие и лесна уморяемост.
Тези симптоми се наблюдават не само при зрели хора, но и при деца на различна възраст. При постоянно пребиваване в помещения с прекалено сух и замърсен въздух такива симптоми е възможно да прогресират и в по-сериозни заболявания с хронично протичане.
Въздухът, който дишаме
Освен известните на всички нас – прах, цветен прашец, животинска козина, въздушната среда в помещенията изобилства от потенциално опасни химически вещества, притежаващи свойството да встъпват в реакция едно с друго и да образуват вредни съединения.
Например, веществото лимонен – синтетичен ароматизатор с миризма на лимон, който широко се използва в производството на битова химия, в съединение с озон образува вещество, което силно дразни лигавиците и кожата.
Миещите и почистващите средства, полиращите вещества, оцветените с лак материали могат да станат причина за дерматози и конюнктивити.
Домашният прах при попадане в дихателните пътища е възможно да предизвика заболявания, съпровождащи се от кашлица, затруднено дишане, астматични пристъпи. Аналогично въздействие оказват частиците на строителните довършителни материали.
Всички те отделят във въздуха токсични съединения като толуол, фенол, метанол, бутилацетат, етилен гликол и други вредни вещества.
Въздействие на замърсения въздух върху организма
Поначало дихателната система на човека е надеждно защитена от негативното въздействие на замърсителите, но при редовни продължителни натоварвания този механизъм може да се наруши.
Тънките косъмчета в носната кухина служат за филтри, задържащи големите частици, лигавицата разтваря малките частици и неутрализира някои газове; кихането и кашлянето отстраняват веществата, попаднали в организма.
Но ако защитните сили на организма са отслабени, то замърсеният въздух безпрепятствено прониква в белите дробове, предизвиквайки хроничен бронхит, емфизема на белите дробове, астма, алергични реакции.
Методи за профилактика
За да поддържате качеството на въздуха на необходимото ниво е необходимо да промените отношението си по въпроса за аклиматизирането и поддържането на влажността на въздуха в помещенията, където прекарвате по-голямата част от времето си.
Мерките, които можете да вземете в тази връзка са:
• Редовно проветряване на помещенията – това се отнася особено за зимните месеци, когато повечето от нас забравят да го правят, защото погрешно смятат, че така ще увеличат разходите си за отопление. Напротив, проветряването допринася за по-голямата ефективност на отоплителните уреди, поради подобряване на качеството на въздуха след това.
• След почистване с прахосмукачка е важно да се прави и мокро почистване;
• Избиране на най-слабо токсичните препарати на битовата химия, проветряване на помещенията след тяхното използване.
• Използване на безопасни материали за облицовки и покрития.
Оптимален метод за овлажняване и очистване на въздуха са овлажнители за въздух и съвременни климатични системи, чиито филтри са самоочистват.
