Ресането и правенето на плитки при малки деца не е най-приятната процедура – те се въртят, недоволстват, гребенът или четката се заплитат в косата, което се съпровожда също и с мрънкане, и дори плач.

Ако смятате, че разресването или плетенето на плитки на меките детски коси, не е сред най-приятните задачи, то следва да знаете, че на света има деца, чиито коси е невъзможно да се разрешат.

Синдром на разрошените или непослушни коси, това е рядко заболяване. Според статистиките, по света приблизително около стотина са децата с такива коси.

Всъщност, навярно са повече, тъй като не особено ярките проявления на синдрома навярно се изплъзват от вниманието на лекарите, да и, не всички родители знаят, че причината за техните мъчения, е в генетично заболяване.

Освен това, състоянието се подобрява с настъпването на пубертета, и момичетата, с тях проблемите са повече, и затова на учените са извести повече такива случаи, накрая могат нормално да разресват буйната си коса. Какво е синдром на непослушните коси и как изглеждат хората с това заболяване?

Синдром на разрошените коси – как изглежда това

Представете си дете с коса като от известната снимка на Айнщайн. Сухи, щръкнали, приповдигнати от корените коси, които е невъзможно да се срешат, светли понякога до прозрачност.

Така може да изглежда прическа след неудачно съчетание на фино химическо третиране и обезцветяване на косата.

Родителите  на деца със синдром на непослушните коси понякога чуват обвинения, че фризьор е издевателствал над косата на детето, тъй като именно така изглежда този т.нар. облак около главата.

Друго название на синдрома са стъкловидни коси. Родителите на деца с такъв синдром казват, че на допир напомнят стъклено влакно – твърди и насочени към различни страни.

По-трудно е такова отклонение да се забележи, ако косата на детето е къдрава, твърда и леко стърчаща. Най-лесно е на изправена коса.

С какво е свързан синдромът на непослушните коси

Синдромът на непослушните коси обикновено възниква сам по себе си и изобщо не е опасен за здравето, ако не броим трудностите в грижата за косата. В някои случаи може да се проявява с други заболявания, изискващи лечение.

Тези заболявания могат да включват:

  • Ектодермални дисплазии;
  • Синдром на Борк;
  • Ангелообразна фалангоепифизарна дисплазия;

Важно е да се изясни дали синдромът на непослушните коси при детето не е свързан с други състояния, за да се състави план на лечение, ако такъв е необходим.

В някои случаи синдромът на разрошените коси е свързан с детска огнищна алопеция, и за това състояние е необходимо да се проследи.

От какво е предизвикана болестта

Разполагаме с 3 гена, които дават инструкции на косата как да расте. Мутациите в тези гени водят до синдром на разрошените коси.

Обикновено детето наследява тези генни мутации, когато и двамата родители имат такива копия, макар и самите родители да нямат това заболяване – автозомно-рецесивно наследяване.

Учените смятат, че при някои хора също може да се развие синдром, когато само един от родителите е носител на мутацията – автозомно-доминантно наследяване.

Генетичната мутация, заради която възниква синдром на непослушните коси, се предава по наследство. За да стане обаче патологията забележима, не по-малко от половината от косата трябва да е със структурни изкривявания. Възможно е обаче да протича и слабо изразено.

Синдромът на непослушните коси обикновено се проявява на възраст до 3 години, но може и да се развие и по-късно, към 12-годишна възраст.

Цветът на косата обикновено е сребристо-рус, сламен, а структурата на косъма, в сечение, не е кръгла, както обикновено, а изкривена.

На всяко косъмче, заради генетични мутации се появяват продълговати бразди, и в сечение косата може да е с триъгълна форма. Самите коси обикновено не са по-крехки, отколкото при другите хора, но постепенно заради ресането или трудното оформяне на прическа, могат да се повредят.

Как се лекува синдромът на непослушните коси

Лекарства срещу това състояние няма, както няма и средства-чудо за заглаждане на косата, но то обикновено се израства. Обикновено косата се връща към нормата в началото на пубертета.

Лекарите препоръчват внимателно да се отнасяме към косата при този синдром:

  • Използване на меки масажни четки;
  • Избягване на агресивни процедури;
  • Прекомерното ресане също не е препоръчително;
  • Да се постараем колкото се може по-рядко да сушим косата със сешоар.

Добавките с биотин за коса се смятат за възможно перспективно направление за лечението на синдрома, но все още изследванията, които са проведени са незначителни.