Според психологът-клиницист Беатрис Купър-Руае раздялата с порасналите деца – един от най-важните моменти в живота на всеки родител. Това събития се съпровожда от страна на родителите с чувство за радост, щастие и гордост.
Но същевременно това е преломен период, който е неразривно свързан с трансформацията на родителската и особено на майчината функция. Често от един родител могат да бъдат чути следните изрази: „детето е най-важното нещо в моя живот“ . Но загубва ли се този смисъл, когато децата пораснат и повече не се нуждаят от грижи?
В съвременното семейство детето заема важно място и затова когато то стане голямо и го напусне, родителите изживяват силен стрес в резултат на това събитие.
Понякога излизането на децата от семейството причинява на родителите немалки страдания – не е толкова лесно те да се научат да пускат децата си, без да могат повече да контролират техния живот. Но все пак тези проблеми могат да бъдат предотвратени.
Подгответе се за неизбежното
Беатрис Купър-Руае съветва родителите колкото е възможно по-рано да осъзнаят, че в определен момент техните деца ще започнат самостоятелен живот. Те не са наша собственост, а основната задача на родителите е да подготвят детето си, така че да бъде в състояние само да се справя с живота си.
Затова е необходимо при юношите да се развива чувство за отговорност – например учениците в гимназията или студентите в първите курсове на университета, които все още живеят с родителите си, вече трябва да могат самостоятелно да ходят на лекар, а също и да решават въпроси, свързани с оформянето на документи.
За да се подготвите за излизането на детето от семейството, е необходимо да обръщате внимание на аспектите, които не са свързани с неговото възпитание – да бъдете активни в личния живот и на работа, да се заминавате повече със себе си и да помните, че в един прекрасен ден грижата за децата повече няма да ангажира ежедневието ви.
Запознайте се със самите себе си
Раздялата с децата ни принуждава да погледнем от по-различна страна на собствения ни живот и отново да се „запознаем със себе си“, тъй като често в суетата на семейния живот родителите забравят за себе си.
И след като децата излязат от семейството на родителите им се налага да погледнат в очите своите страхове, свързани със стареенето и самотата, да се вслушват в себе си в условията на оглушаващата тишина, възникваща след преместването на децата от семейното жилище.
И това не е лесно. Двойките по различен начин преживяват раздялата с децата.
Според семейния консултант Флоранс Ноел „най-естественото е родителите да признаят пред себе си, че цикълът на възпитанието е завършил, а родителската функция на семейната двойка се е изчерпала. В какво да вложат новата енергия и новото време? Как те ще живеят сами двамата? “.
Флоранс Ноел смята, че животът по-нататък ще бъде по-нататък за семейните двойки, които твърде сериозно са се отдали на родителския проект, а личният и професионалният си живот са оставили на втори план.
Понякога такива семейни двойки си задават въпроса за това, струва ли си въобще да продължат живота си заедно след като децата пораснат и напуснат семейството.
Впрочем, не всички пораснали деца оставят родителите си дълго да скучаят. В условия на икономическа нестабилност, висока безработица и прочие неблагоприятни фактори някои деца живеят определен период от време сами и след това отново се връщат в дома на родителите си.
В България доста често децата никога не напускат родителите си и те създават семейства в семейната къща, където се родителите помагат в отглеждането на следващото поколение, което допринася за удължаване на техния живот, тъй като в края на живота си те са заобиколени от внуци.
