Струва ли си да напускате работа само защото тя е престанала да ви носи удовлетворение?
Какво да изберете – парите или свободното време? Оправдано ли е да напускаме работа само защото вече не изпитваме никакво удоволствие от нея, но доходите ни остават стабилни? Тези въпроси много се въртят в главата на служителите.
За големи пари
За да се получават много пари, трябва да се работи много. Да се оспори тази истина е много трудно, затова много хора са готови да пожертват свободното си време, за да получат повишение. Но, за съжаление, се налага да се жертва не само свободата, но и психологическият комфорт, а впоследствие и здравето.
Специалистите смятат, че проблемите започват, когато човек започва да мисли за работа едва ли не 24 часа в денонощието. Хроничната преумора предизвиква проблеми със здравето. За да ги избегнете, е достатъчно само да разберете, че не можете да спечелите всички пари и леко да понижите темповете.
Но понякога се случва, макар и рядко, отегчените от работата служители да изпадат в друга крайност – напускат скучното си работно място, заминават и се установяват в по-малки градове или дори в чужбина, където живеят спокоен, но не прекалено комфортен живот.
Този феномен се нарича „downshifting“ - в буквален превод превключване на по-ниска скорост.
В България това явление не е много познато, а по-скоро се срещат единични случаи – например на хора най-вече на средна възраст и в пенсионна възраст, които са напускат големия град и отиват да живеят в обезлюдяващия се северозападен край на България.
У нас се наблюдава и друго явление – граждани на Великобритания напускат родината си и идват да живеят в някое от българските села.
Между впрочем
Работата, която човек не харесва, е по-опасна от безработицата. До това заключение са стигнали австралийски учени. По време на изследването било анализирано здравословното състояние на 4000 души, част от които работили нещо, което не харесвали.
Но хората, които били безработни, се оказали по-щастливи от тези, които били ангажирани с работа, която не харесвали.
Глътка свобода
На пръв поглед дауншифтърите са напълно щастливи – на тях не им се налага да се опитват да спестят всяка 1 минута и да живеят в постоянен стрес.
Но често на мястото на емоционалното напрежение, свързано с работата, идва конфликтът със самия себе си. Тъй като в очите на обществото и в своите собствени вчерашният трудохолик се превръща в лентяй.
Още една опасност, която заплашва дауншифтърите – невъзможността да се върнат към предишния си живот.
Продължителното прекъсване на трудовата дейност често води до това, че служителят „изпада от кораба“ и вече не може да претендира за предишната си длъжност. Това особено важи за времената на криза, когато работните места за ограничени.
Но повечето дауншифтъри все пак не съжаляват за своето решение. Социолозите са установили, че 34% от тези, които са сменили начинът си на живот са абсолютно доволни от това как се е стекъл техния живот.
И още 37% се радват на новите възможности, въпреки че и съжаляват за доходите, които са загубили. А още 22% смятат, че животът без пари не е толкова привлекателен, колкото е изглеждал отстрани. Останалите 7% от дауншифтърите горчиво съжаляват за решението, което са взели и мечтаят да се върнат към предишния си живот.
