Синузитът е възпаление на околоносните кухини.

Ако причината за възпалението е болен зъб, то лекарите говорят за одонтогенен синузит.

В денталната и УНГ-практиката трудно се поставя такава диагноза, с лечението трябва да се ангажират двама специалисти.

За причините за възпаление, характерни симптоми и рискови групи и лечението в новата статия за Lechenie.bg

Одонтогенен синузит – причини

В превод от древногръцки odontos – зъб, с окончание „генен” – може да се преведе като причина.

Одонтогенните заболявания са групи патологии, с общ момент сред които е причината, е болният зъб.

В клиничната практика може да се срещне синузит, остеомиелит и дори сепсис от болен зъб.

Според статистическите данни, 95% от всички възпалителни заболявания на челюстно-лицевата област, са одонтогенни.

Приблизително при 40% от хората корените на кътниците, по-рядко предкътниците, на горната челюст влизат корените в синусните кухини.

Тази анатомична област, която поставя пациентите в рисковата група за развитие на одонтогенен синузит.

Основната причина за възпалението е разпространението в синусната кухина на инфекция от разваления зъб.

Най-честият провокатор за развитие на синузит са бактерии, предизвикващи кариес, засягат емайла, дентина, разпространяват се към кореновите канали.

Гнойните форми на периодонтит се характеризират с огнището на възпаление в областта на корените на зъба.

Ако на зъбните корени навлизат в синусите, то възпалението се разпространява и обхваща лигавиците на синуса.

Зъболекарите казват, че такъв синузит е възможно да се предизвика от грануломи, кисти на зъба.

И корените не е задължително да навлизат в синусната кухина.

В този случай преобладава хематогенен път на разпространение на инфекцията, тоест чрез кръвта.

Развитието на възпалението може да се улесни от тънката костна преграда, перфорация в миналото или близко разположение на корените на кухината. Такива пациенти също влизат в рисковата група.

Усложненията на кариеса на горните кътници също могат да се разглеждат като причина за синузит.

При пломбиране на кореновите канали, при пулпит или периодонтит зъболекарят може некачествено да промие кореновия канал и да го дезинфекцира.

При тази процедура микробите могат да излязат извън пределите на периодонта, като предизвикат възпаление в синуса.

Излизането на пломбиращия материал извън пределите на канала и неговото нахлуване в кухината също често става причина за възпаление на синусната кухина.

В този случай синузитът се формира не в отговор на действието на инфекцията, а на чуждо тяло.

Симптоми на одонтогенен синузит

Симптомите имат основна особеност – болка и други неприятни симптоми, характерни само за едната страна.

Първо пациентите посещават специалист УНГ, който може да ги изпрати на зъболекар.

С лечението на одонтогенен синузит могат да се заемат както зъболекари, така и отоларинголози.

Между тях има тънка граница, особено ако става въпрос за някои оперативни интервенции.

Как зъболекарите лекуват синузит?

С лечението на тази форма на заболяването се занимава само лекар, категорично е забранено да се експериментира с алтернативни методи на лечение.

Лечението, провеждано от специалист зъболекар или отоларинголог преследва няколко цели:

• Унищожаване на източника на инфекция

Зъбът причинител може да се лекува ендодонтски – лечение на коренови канали или пък вадене;

• Ако причината за възпалението е заради чуждо тяло, то с помощта на едноскопски инструменти се премахва от синуса;
• Евакуация на гной;

В съвременната медицина този етап най-често се съчетава с ендоскопско изследване.