Терминът „скотофобия“ произхожда от древногръцки. На много от нас ни е познато чувството за дискомфорт при изключена светлина през нощта, особено в детска възраст.
Защо на някои хора не им по силите да преодолеят страха от тъмнината? Какво да се прави, ако фобията пречи на пълноценния живот?
Скотофобия, никтофобия, ахлуофобия – какво е това?
Тези 3 термина означават патологичен страх от тъмнината, който обикновено се вкоренява още в детството – 90% от децата, като се започне от 3-тата година, не желаят да спят на изгасена лампа, боят се вечер да излязат от стаята, дори за да отидат до тоалетната, молят се да легнат в леглото при родителите си.
Подобно поведение се обяснява с:
• Впечатлителността на детската натура;
• Богатството на фантазията
• Неукрепналата психика;
• Неправилно поведение на възрастните в семейството;
Детският мозък рисува страшни картини, като ги надарява с емоции. Неслучайно се казва, че на страха очите са големи. И детето, изпитало веднъж ужаса на това да е само в тъмна стая, повече не желае да остава без източник на светлина.
Първата причина за скотофобията е неспособността за противопоставяне на детските фантазии, на богатото въображение.
При развитие на патологията в организма на човека се прекратява образуването на хормона мелатонин, отговарящ за устойчивостта на хормоналния фон.
Тъмнината, полумракът способстват за нагнетяване на отрицателни емоции. Човек си спомня неприятни, шокиращи моменти, от тъмните ъгълчета на мозъка излизат дремещите чудовища. Умореният организъм остро реагира на най-малката тревога.
Ако детето по натура е силно възбудимо, не притежава силни нерви, то тревогата му се усилва още повече, заради ирационални – неразумни, нелогични, страхове.
Неотдавна учените смятали скотофобията за безопасна технология, както и други нездрави страхове.
Но след редица интересни изследвания се установило, че състоянието на пациентите, боящи се от тъмнината и намиращи се в такава дълго време, много бързо се влошавало, преминавайки в сериозно психическо разстройство.
Това е свързано с базовия инстинкт за самосъхранение.
За лечение на скотофобията при децата е достатъчно включеното слабо осветление през нощта и доверителен разговор с родителите.
Детето трябва да знае, че може да разказва и на двамата за своите страхове, да не ги задържат в себе си. Ролята на майката и таткото за това е голяма.
Груба грешка е изплашеното дете да се прогони, да не се вярва на неговите фантазии – това води до тяхното вкореняване, развитие на фобии.
Категорично не трябва родителите да се присмиват на страховете на децата, смятайки ги за преиграване. Така ще му създадат допълнителна неувереност.
Понякога в семейството по-големите деца плашат по-малките, като се веселят, наблюдавайки неговите реакции. Ако детето започне внезапно да се бои от тъмнината, трябва да се анализират последните значими събития, за да се намери причината за изменение на поведението.
Как се лекува страх от тъмнина при възрастни?
Не само децата попадат в мрежите на скотофобията, а и възрастните понякога се плашат от тъмното.
Едни се плашат от нощните сенки отвъд прозореца, вторите с опасение гледат в силуетите на неосветените стаи, трети не желаят да излизат навън след залез слънце.
Подобни тревоги усложняват живота. В крайна сметка се развиват панически атаки, на човек му се струва, че го преследват, някой желае да му стори зло.
