ᐉ За какво съжаляват съвременните мъже

Защо мъжете изневеряват, защо са толкова инфантилни и какви са те като бащи?

В търсене на себе си

С какви психологически проблеми днес най-често се сблъскват хората?

Най-разпространеният проблем – това е разбира се, любовният триъгълник. Обикновено изневеряват мъжете, а страдат жените.

Като страда не само жената, чийто свят се разрушава пред очите ѝ, но и любовницата. И вината за тази ситуация изобщо не е на мъжката вятърничавост, а търсенето на себе си.

Към 40-тата година на повечето мъже ги застига т.нар. криза на постиженията.

На силния пол го гризе една мисъл – Ако аз утре изчезна, но в семейството остане цялото имущество, което съм натрупал, никой няма да му направи впечатление, че ме няма.

Мъжът в такава ситуация се чувства напълно сам, и започва да търси утеха другаде, извън семейството. И обикновено я намира.

А нима жените не изневеряват?

Нежният пол физиологично е устроен по друг начин. Поради тази причина на жените им е по-трудно да се решат на изневяра. При тях страховете са по-големи, чувството за вина по-силно.

Но ако все пак една жена има мъж и много любовници, то най-вероятно от един мъж не може да получи това, което ѝ е необходимо.

Единият има добро чувство за хумор, друг е с високи доходи, а третият се справя отлично в леглото или просто я възбужда веднага щом го види. И тя може да има 3-ма мъже, като желае да съедини всичките в едно.

Новите бащи

Мъжете, на пръв поглед, са по-безотговорни от жените, наистина ли обаче това е така?

Действително жените са по-отговорни, ако това се отнася до битовите проблеми, за отношенията, за възпитанието на децата.

При нас за 50 години социалистическа власт повече от 2 поколения мъже са били възпитавани като прости работници и служители, чиято цел е само да издържат семейството си.

Обикновеният средностатистически мъж, който работел, например, в някакво голямо предприятие, получавал средно 150-200 лева заплата месечно, като малко над 200 лева бил таванът, и възможностите за придобиване на високо обществено положение не съществували.

Но все пак имало възможност от обикновен работник да се издигне до началник смяна или началник цех.

Тогава ще му окачат портрета на почетната дъска на предприятието, по-често ще започнат да го изпращат на партийните събрания, от профсъюза ще започнат да го канят на конгреси.

Така или иначе уравниловка съществувала. Дори ако един мъж се издигне по кариерната стълбица до директор на завода, ограниченията продължавали да съществуват.

Например, не може да си купи дрехи, каквито пожелае, а се облича с това, което „подхвърлят“ в магазина. Мечтите били ограничавани от железни стени. Затова по-добре на дивана с бирата.

Защо повечето наши мъже не се поддържат?

Бруталността, както и преди, си остава основно качество на мъжете. Тя е като убеждение, че мъжът трябва да бъде грубоват, брадат и това трябва да се отрази на дрехите. Ако той е маникюр, нещо с него не е наред.