Въпреки че никога, абсолютно никога не сме наистина сами, е доста вероятно много често да се чувстваме сякаш сме. Сякаш никой не ни обича и никой не го интересува как се чувстваме.
Този дефицит на любов, който всеки от нас усеща в даден момент от живота си е несъмнено едно от най-неприятните и отвратителни усещания, които ни се иска просто да не съществуват. В подобен момент предпочитаме да не чувстваме нищо, отколкото да се чувстваме все едно сме излъгани, предадени, измамени от външния свят и искаме просто това чувство на самота да спре.
Не говорим за самотата, тип „свобода“, когато сме свободни да правим каквото си искаме, без някой да ни лази по нервите и да ни съди, че го правим, а говорим за самотата, която ни кара да се сгушим с насълзени очи в леглото и да проклинаме живота си.
Защо се чувстваме самотни?
Хората се чувстват самотни, невинаги просто когато са сами. Напротив, изследвания са показани, че много повече хора се чувстват самотни, дори когато са заобиколени от хората, отколкото когато живеят сами, са останали сами или не са в някаква връзка и т.н.
И ако наистина сме заобиколени от неподходящите хора, е нормално да се чувстваме все едно никой не ни обича. И то точно, защото сами сме се заобиколили от неподходящите хора – такива, които не са готови да покажат загриженост към нас или чисто и просто нямат такава или пък ние не сме си позволили да се открием пред тях и да им покажем, че имаме нужда от тях само, за да не изглеждаме слаби в очите им или защото се срамуваме от начина, по който се чувстваме.
Чувстваме се самотни, когато даваме всичко от себе си за другите, но сякаш в подобни моменти започваме да усещаме сякаш другите само взимат от нас, но не ни дават обратно. А именно защото ние не си позволяваме да получаваме.
Ние не си позволяваме да дадем сами на себе си това, от което имаме нужда – любов, спокойствие и т.н. – и когато другите виждат, че не си го даваме е нормално да си правят изводите, че след като не си го даваме, нямаме нужда от него и следователно те не е нужно да ни го дават. Затова е нужно да се грижим не само за другите, но и за себе си.
Чувстваме се самотни, когато сме били отхвърлени или предадени от някой важен за нас, човек. Чувстваме се самотни, когато сме разочаровани.
Чувството на самота е предизвикано винаги от нещо, което ни е наранило, но всъщност това нещо се е случило именно за да ни припомни, че е нужно сами да си даваме това, което искаме, а не да разчитаме на другите да ни го дадат, ако ние сами не си го даваме.
Как да спрем да се чувстваме самотни?
Знайте, че никога не сте сами. Усетете природата около вас – тя е жива. Усетете тялото си като отделно нещо от душата ви – то ви служи и ви обича. Усетете всяко едно нещо, което мърда, когато се усетите, че сте сами.
Отървете се от неподходящите хора, които ви карат да се чувствате по този начин, защото друг няма да го направи вместо вас. Направете това, от което ви е страх - останете сами, за да видите, че всъщност не сте сами.
Започнете да си давате това, от което имате нужда – за да ви го дават и другите.
