Тънкото черво представлява част от стомашно-чревния тракт, която е от стомаха до дебелото черво. Начален негов отдел е дванадесетопръстникът, който често се разглежда като самостоятелна единица. Тънкото черво се състои от 3 обвивки:

  • Външна – съединителна;
  • Средна – мускулна;
  • Вътрешна – лигавица.

Повърхността на лигавицата е покрита с власинки, а също има на храносмилателните жлези. Тънкото черво, както и всеки друг орган, може да е подложено на развитието на онкологични заболявания.

Тумори на тънкото черво са събирателен термин, включващ в себе си образувания с различни хистологични характеристики, които се получават при изследване на тъканта под микроскоп.

Честотата на тези заболявания в структурата на всички тумори на стомашно-чревния тракт е около 5%. На практика половината от тях са злокачествени.

Видове тумори

Сред най-често развиващите се злокачествени заболявания, се отнасят:

  • Аденокарциноми – 45%;
  • Невроендокринни тумори – 30%;
  • Лимфоми – 10%;
  • Гастроинтестинални стромални тумори;
  • Саркоми.

Аденокарциноми е по-вероятно да се развият при наследствена предразположеност към образуване на аденоматозни полипози, със синдром на Пейтц-Егерс или болестта на Крон.

Риск от развитие на аденокарциноми се увеличава при хора над 60 години.

Аденокарциномът на тънкото черво може да метастазира както в околните лимфни възли, така и в отделни органи, например, в черния дроб.

Карциноидните тумори основно се развиват в илиачното и в сляпото черво, а също и в апендикса и в дванадесетопръстника. Визуално те представляват възли с малки размери, разположени в стените на червото. Тези тумори са хормонално активни.

Лимфомът на тънкото черво най-често възниква в дисталните отдели – в илиачния и в самите стени на тънкото черво, поради наличието на голямо количество лимфоидна тъкан. Рискови фактори са системните възпалителни заболявания:

  • Болест на Крон;
  • Системен лупус;
  • Лимфом с друга локализация в анамнезата.

Гастроинтенстиналните тумори най-често се локализират в стомаха и в илиачния отдел на тънкото черво. Около 20-30% от тях са злокачествени.

Това по-често се случва в тънкото черво, отколкото в стомаха. Тумори с размери по-малки от 2 см обикновено са доброкачествени, същевременно образувания повече от 5 см по-често са злокачествени.

Как се разпознава такъв тип тумор

В ранните стадии туморите в тънкото черво, както и повечето онкологични заболявания, протичат безсимптомно. Най-често болните се обръщат към лекар, когато образуванието е прораснало дълбоко в тъканите на тънкото черво и дава метастази в съседните органи.

Най-ранните симптоми са:

  • Гадене или повръщане;
  • Подуване на корема;
  • Спастични болки в областта на тънките черва.

Впоследствие болният започва да губи килограми, появява се чревно кръвотечение. Ако туморът се разрасне силно, то може да запуши тънкото черво, което води до непроходимост, като се наблюдава подуване на корема, повръщане, обезводняване.

Също образуванието може да притиска съседни органи и тъкани, това може да предизвика жълтеница, панкреатит, исхемия на тънките черва и т.н.

В някои ситуации образуванието може да разкъса стените на тънките черва, и тогава може да се наложи операция по спешност.

Как се определя и какво е лечението

За диагностика на тумори на горния отдел на тънкото черво най-често се назначава фиброгастродуоденоскопия, при която се открива може да се вземе биопсия за хистологично изследване.

При извършване на фиброколоноскопия могат да се открият образувания в долните отдели на илиачното черво и отвора на апендикса.

Още един съвременен метод на ендоскопско изследване на тънкото черво е капсулната ендоскопия, но при този метод не може да се вземе едновременно материал за ендоскопия.

Най-ефективен метод на лечение на тумори на тънкото черво е хирургичната интервенция. Следва да се отбележи, че при въвличане в туморния процес на съседни органи и тъкани може да се наложи премахването им.

Обикновено след хирургична интервенция се назначава курс лекарствена противотуморна терапия. В случаите на обширно разпространение на туморния процес първи етап може да е назначаване на комбинация от противотуморни препарати.

Прогнозата на протичане на заболяването до голяма степен зависи от хистологичната структура на тумора, неговия размер и т.н.

Например, само 20% от болните с аденокарцином на тънкото достигат срока на 5-годишната преживяемост, но когато се локализирани този показател достига 90%.