Слузта – тази лепкава течност, която се образува от организма, се възприема с неприязън и гнусливост от повечето от нас. Слузестите секрети имат различен цвят и консистенция. Появяват се при хрема, диарии или влагалищни възпаления, и това не е най-приятното проявление на болестта.
Отделянето на слуз е важна част от борбата с инфекциите, един от начините за защита на лигавиците от опасни бактерии, вируси и гъбички.
Чрез образуване на слуз и специфични нейни компоненти имунитетът поддържа постоянство на вътрешната среда.
Слузести секрети – повече, отколкото си мислите
Отделянето на слуз обикновено се свързва с нещо неприятно, било то хрема или диария със слузести примеси, влагалищни секрети. Въпреки това слузта има значим принос за защита на организма и за нормалното функциониране на имунитета.
Слузестите зеленикави секрети, които се образуват в носа при хрема не са единствената слуз в човешкото тяло.
Средно човек образува повече от 1 литър слуз дневно - сополи, слюнка, цервикална слуз, а също и защитен слой за храносмилателната система, пикочните пътища, белите дробове и носа.
Лигавиците покриват приблизително 400 квадратни метра от повърхността на тялото на възрастен човек – това е почти колкото размера на площадка за баскетбол.
Защита от бактерии и вируси
Слузта съдържа повече от 90% вода, останалите 10% са мазнини, соли, белтъчини, различни имунни клетки и муцини. Последните представляват белтъци, съединения с вериги захари, които стърчат от белтъчната молекула като крака на стоножка.
Муцините придават на слузта, подобна на гел консистенция, което позволява образуване на лепкава субстанция, покриваща лигавиците. Този слой слуз създава мощна бариера против бактериите и външните дразнители.
Слузта изпълнява редица важни функции, помага за защита на организма.
Разнообразни бактерии постоянно се опитват да проникнат в човешкия организъм, много от тях са патогенни и са способни да предизвикат инфекция. Ако покривните тъкани – епител /външният слой на кожата/ или лигавиците, защитаващи органите, имат микронапуквания, бактериите лесно могат да проникнат в тялото.
За предотвратяване на това, тънкият слой слуз запазва лигавиците влажни, добре смазани и добре проницаеми.
Слузта покрива носа, устата, влагалището, ануса и улавя патогенните бактерии, вируси и гъбички, които се опитват да проникнат в тялото.
Муцините образуват силен защитен слой, който улавя опасните бактерии и затруднява тяхното движение.
Как слузта помага на имунитета
Когато на повърхността на слузта полепват различни микроорганизми, имунитетът се активира, като се образуват антитела. В областта на проникване на патогените се доставят защитни протеини.
Те активно неутрализират патогенните микроорганизми или ги изолират за предотвратяване на тяхното размножаване и за развитие на инфекции.
Ако някои патогени успеят да пробият защитните сили на организма, възниква инфекциозно заболяване. Организмът активно реагира на възникналата инфекция с отделяне на повече слуз, което спомага за отмиване на вируси, бактерии или увредени клетки. Овлажнява се и раздразнената лигавица.
Слуз не само при хрема
Слуз в носа се образува не само при хрема, а става непрекъснато. Но при простуда функцията на лигавиците е най-забележима. А гъстите зелени секрети често предизвикват безпокойство.
Това се дължи на ензим, отделян в по-висока отколкото обикновено концентрация, и заради натрупване на загинали левкоцити в слузта.
Борба с инфекциите, поддържане на хомеостаза
Слузта е жизнено необходима на тялото. Освен че нейните компоненти спомагат за предотвратяване на инфекции, тя смазва повърхността на очите и овлажнява кожата.
Когато потенциално патогенните бактерии попадат в организма слузта често не успява да ги унищожи, а блокира тяхната активност. Една от теориите е, че слузта захранва условно-патогенните бактерии, потискайки именно тяхната патогенност.
Бактериите се хранят със захарни вериги муцини, докато получават хранителни вещества, те не стават агресивни и не възниква инфекция.
Учените все още изучават как действат муцините, те са твърде сложни и бързо се разлагат в лабораторни условия, което затруднява тяхното изследване.
Правят се опити за изясняване на детайлите на техните структури, как се обединяват и защо техните свойства се променят при определени условия.
Изследването на състава на слузта може да доведе до поява на нови диагностични инструменти и методи за лечение на заболявания като муковисцидоза, която предизвиква образуване на прекомерно гъста слуз със защитни свойства в белите дробове и в храносмилателната система.
