Разтваряне в основа, заравяне в гора или компостиране, как може да се погребе тяло, без да се навреди на природата.
Погребение без вреда за вреда на природата – новите открития
Погребалните обреди са едни от най-древните ритуали, практикувани от човечеството. Някои данни показват, че такива са извършвани още от неандерталците. Обикновено трупът се предава на земята или на огъня, но тези 2 варианта са опасни за природата.
Всеки ден умират десетки хиляди хора и кремацията води до отделянето в атмосферата на големи количества въглероден диоксид.
При погребения пък в почвата попадат формалин и други елементи на средствата за балсамиране, като така се вреди на растенията.
За производството на гробове всяка година се разходват огромно количество ресурси.
Само в САЩ всяка година при погребения се унищожават около 50 000 кубика дървесина, повече от 16 млн. литра балсамиращи течности, повече от 1,5 млн. това железобетон, 17 000 тон мед и бронз, почти 65 000 тона стомана.
У нас умират около 108-110 000 души всяка година и затова ресурсите, които се унищожават за извършването на погребалните обреди, не са малко за мащабите на страната ни.
За тези, които биха искали по-екологични погребения или не приемат тези погребалните обреди и кремацията по други причини, има алтернатива.
Закопаване и заравяне
Най-близко до класическото погребение са т.нар. „зелени погребения”. При тях не се използват средства за балсамиране и гробове – тялото просто се завива в пелена или в голямо одеяло и се засипва с почва, така както са погребвали хора през предходните векове.
Тези погребения се правят на по-малка дълбочина, отколкото са обикновените гробове. Така тялото попада в най-богатия на хранителни вещества слой на почвата, което способства за по-бързо и естествено разлагане.
За алтернатива на пелената или на одеялото може да се използва обикновен ковчег от нелакирана дървесина или плетеница от пръти.
За да се съхрани тялото до погребението, вместо формалин се използва сух лед, хладилници и други методи, при които не се позволява вредни вещества да попаднат от тялото в земята.
В някои държави съществуват и горски гробища – самите гробове са сред дървета, естественият ландшафт се запазва, а вместо да се поставя надгробен камък може да се посади дърво или храст.
Пускане в компост
През февруари 2020 г. от американска компания обявиха какви са първите резултати от компостиране на човешки тела. Общо в рамките на експеримента екипът успява да компостира 6 трупа.
Процесът отнема 4-6 седмици. Тялото се полага в шестоъгълен стоманен контейнер за многократна употреба с трици, слама и люцерна.
При контрол на влажност, температура и съотношение на въглероден диоксид, азот и кислород системата създава идеални условия за размножаване на клас топлолюбиви – термофилни, микроби, които рязко ускоряват нормалната скорост на разлагане.
Както показват първите изпитвания, надеждно се разлага всичко, дори кости и зъби.
Неорганичните материали – кардиостимулатори, изкуствени стави, се изваждат и се преработват. Компостът е биологично безопасен – това означава, че близките могат да разпръснат останките като пепел или да посеят на тях розов храст.
Разтваряне
Идеята за ресомация – алкална хидролиза на трупове, в началото на предходното десетилетие, започва да развива собственик на една от американските погребални агенции. Самият метод е разработен от професор по патоанатомия и биохимия.
Тялото се полага в ресоматор – херметично затворена камера, където загрят разтвор на калиев хидроксид под налягане за няколко часа разтваря тялото.
Образувалата се течност с чаен цвят с остра, леко сапунена миризма се излива в канализацията. Костите се изсушават в специална пещ и се смилат до бял прах, който може да бъде взет от близките на покойния.
Ресомацията е достъпна в САЩ и в Канада, в близките години се планира ресоматори да започнат да функционират и във Великобритания.
Замразяване и смилане
В края на 90-те години шведски биолог разработва сроден на компостирането метод. Промесия /криомация/ предполага замразяване на трупа и потапянето му впоследствие в течен азот, след което тялото става много крехко.
С помощта на вибрации останките се разрушават до прахообразно състояние. След това се слагат във вакуумна камера, където от праха се отстранява водата и металните елементи.
Това, което остава се слага в кутия от царевична скорбяла и се заразява в земята. За пълното разлагане на кутията е необходима не повече от година. Ако над нея се посади дърво, то кутията ще послужи за органичен тор.
Смъртта – това е възможност за нов живот. Тялото се превръща в него друго.
