Какво е сомнамбулизъм?
Сомнамбулизъм, също ноктамбулизъм или ходене по време на сън, представлява сънно разстройство, характеризиращо се със сложен комплекс от поведенчески прояви, които се осъществяват по време на сън.
Понякога сомнамбулът може да говори несвързано по време на сън. Очите му обикновено са отворени, но погледът е стъклен и сякаш се рее в пространството. Като при събуждане сомнамбулът няма никаква спомени от поведенческите си прояви по време на сън.
Сънното разстройство най-често се появява при средната детска и ранната юношеска възраст. Приблизително 15% от децата между 4 и 12-годишна възраст преживяват ноктамбулизъм.
Обикновено сънното разстройство се разрешава от само себе си до края на юношеството. Въпреки това в около 10% от случаите състоянието се появява през тийнейджърската възраст.
Психологическата подкрепа и съдействие на специалист може да бъде от съществено значение при по-значими случаи на сомнамбулизъм, където състоянието може да доведе до сериозни безопасностни проблеми или да създаде значителни затруднения в ежедневния живот на засегнатото лице.
Хората, които страдат от сомнамбулизъм, могат да се ползват от разговори с психотерапевт, които им помагат да разберат възможните причини зад състоянието, да усвоят техники за справяне със стреса и да намерят начини да подобрят качеството на съня си.
Важно е да се подчертае, че управлението на сомнамбулизма изисква индивидуален подход, който да отчита спецификата на съня и нуждите на засегнатото лице, като включва подкрепа от медицински специалисти и близки хора в живота на пациента.
Какви са симптомите?
Пристъпите варират от тихо ходене из стаята до развълнувано тичане или опити за бягство. Движенията на сомнамбулите са по-често тромави. Обикновено очите им са отворени и погледът е стъклен, като засегнатият тихо броди из къщата или апартамента.
При пристъп на ноктамбулизъм човек може да отговаря на въпроси като отговорите са бавни, най-често нямат смислена фразеология. Ако засегнатият се върне в леглото без да се събуди, той обикновено няма спомени за поведението си.
По-големите деца се събуждат по-лесно в края на пристъпа и са често притеснени от поведението си, особено ако то е неподходящо. Вместо да ходят, някои деца изпълняват повтарящи се координирани движения например заглаждат пижамите си с ръка. Детето може да започне да се напикава през нощта в резултат на сънното разстройство.
Състоянието не е свързано с предишни разстройства на съня, спането в самостоятелна стая или с други състояния като ахлуофобия /страх от тъмното/ или гневни изблици.
Какви са причините?
Генетични фактори
Ноктамбулизмът се появява по-често при еднояйчни близнаци и вероятността да се случи е 10 пъти по-голяма, ако има фамилна анамнеза за него.
Фактори на околната среда
Лишаване от сън, засегнатият заспива и се събужда хаотично, като не спазва хигиена на съня, повишена температура, стрес, недостиг на магнезий и интоксикация с алкохол може да предизвика сомнабулизъм.
Лекарства например седативни/сънотворни –медикаменти, които подпомагат заспиването, невролептици – лекарства, използвани за лечение на психози, малки транквилизатори – лекарствени препарати с успокояващо действие, стимуланти – лекарства повишаващи активността и антихистамини – използват се за лечение на алергии могат също да станат причина за сънното разстройство.
Физиологични фактори
По-голямата дължина на съня увеличава и времето на бавния сън, което може да се окаже фактор за повишената честота на състоянието при деца.
Състояния като бременност и менструация също могат увеличат честотата на ноктамбулизма.
Лечение на сомнамбулизъм
Един от ключовите аспекти в управлението на сомнамбулизма е поддържането на редовен и здравословен режим на сън.
Редовният сън играе важна роля за общото здраве на човека и може да помогне за намаляване на вероятността от сомнамбулизъм. Спазването на консистентен график за сън и осигуряването на комфортна среда за почивка са от съществено значение.
Подкрепата на психичното здраве е също от значение при управлението на сомнамбулизма. Терапевтичните методи като когнитивно-поведенческа терапия или психотерапевтични сесии могат да помогнат на индивида да разбере по-добре причините зад сънното разстройство и да научи техники за справяне със стреса или тревожността, които могат да го провокират.
Регулярната практика на методи за релаксация и медитация може да помогне на засегнатото лице да намали нивата на стрес и тревожност, които са често свързани със сомнамбулизма. Тези методи могат да включват дишане, йога, прогресивна мускулна релаксация или визуализации за успокоение.
Спортът и редовната физическа активност могат да бъдат полезни, като допълнителен начин за справяне със стреса и тревожността, които могат да бъдат фактори, допринасящи за сомнамбулизма. Редовната тренировка може да помогне за регулиране на съня и подобряване на качеството му.
Важно е също така да се обсъди с медицински специалист възможността за лекарствено лечение или приложение на специфични техники за управление на сънните разстройства. Лекарят може да предложи подходящи методи за лечение в зависимост от индивидуалния случай и обстоятелствата.
Следва да се отбележи, че прилагането на тези мерки и стратегии може да варира в зависимост от индивидуалните нужди и реакции на съня на конкретното лице.
Ефективното лечение на сомнамбулизма изисква индивидуален и холистичен подход, който включва комбинация от грижи, предоставяни от медицински специалисти и психолози, както и лични усилия и ангажимент от страна на засегнатото лице.
