В съвременната медицина трансплантологията се смята за едно от най-перспективните направления.
Лекарите вече не се ограничават само да трансплантация на органи.
А днес активно се изучават възможностите за трансплантация на цели нервни клетки.
Как е възможно това и на кого могат да помогнат нови нерви?
Мозъкът и нервните клетки
Нервната тъкан отговаря за взаимодействието на тъканите и органите, регулацията на вътрешните процеси и на взаимодействието на организма с околната среда.
Нарушението на невронните връзки предизвиква най-различни последствия – от нарушение на чувствителността до психически проблеми.
Всичко зависи от това какви именно участъци са увредени.
Това е причината в развиващия се мозък при ембриогенезата да се залага излишък от нервни клетки – неврони.
Преди раждането повече от половината от тях загиват, като намаляването на количествата неврони продължава през целия живот.
Но защо този процес не се отразява на здравето на човека, а проблемите се появяват едва в старческа възраст?
Проблемът е, че повечето неврони се намират в условно спящо състояние.
Щом загине един, веднага бива заместен от друг.
Особеност на тези клетки е, че ще могат да се препрофилират, възстановяват се връзките, които са били разрушени.
Докато запасът от неврони е достатъчен, загиването на неврони не се отразява на способността на мозъка да изпълнява своите функции.
Освен това с подобно заместване човек се възстановява след сериозни увреждания на участъци от главния мозък при инсулти, травми и прочие.
Именно с тази уникална особеност за препрофилиране учените дълги години са си обяснявали работоспособността на нервната система.
Как по друг начин да се обясни нейното функциониране, ако нервните клетки, според съществувалото убеждение, не се възстановяват?
Неврогенезата, възстановяване на невроните, се обсъжда от научната общност още от 60-те години на 20-ти век.
През 1962 г. се появява първата статия на тази тема.
Американският професор Жозеф Олтман доказва съществуването на неврогенеза при мишките.
Тогава научната общност се отнася критично към това.
Но днес способността на невроните да се възстановяват е доказана.
Трансплантацията на нервната тъкан протича не както присаждането на органи.
Невъзможно е да се вземат готови органи и просто да се присадят в мозъка.
Но описаните по-горе особености на нервните клетки все пак позволяват да се надяваме, че този метод на лечение има големи перспективи.
Какви клетки са годни за трансплантация?
Една от важните особености на организма, важна за невротрансплантацията е наличието на хематоенцефална бариера.
Имунитетът на човека е свързан със системата на кръвообращението.
Основните негови бойни единици са левкоцитите, които отговарят за установяване и унищожаване на чужди тела.
Хематоенцефалната бариера отделя нервната система от кръвта и съответно от левкоцитите.
Затова и отхвърлянето на присадени клетки не може да има по определение.
И все пак далеч не всички нервни клетки са подходящи за трансплантация.
Още от 70-те години учените провеждат експерименти, от които се установява че възрастни неврони не могат да се присаждат.
Подходящ материал се оказва ембрионалната нервна тъкан или стволовите клетки.
Колкото по-млад е материалът, толкова по-големи са шансовете наистина да замести недостигащите неврони.
Естествено, използването на ембрионален материал е сериозен етичен проблем, който е съществена преграда за развитието на невротрансплантологията.
Учените се опитват да решат този въпрос с помощта на нови технологии и методи.
Така например, запазване на пъпна връв, която съдържа 80% стволови клетки, може да е решението.
