Какво представлява споротрихозата
Споротрихоза – това е хронично инфекциозно заболяване, което е с гъбична природа. В класически случаи тази инфекция се съпровожда с поява на специфични огнища на повърхността на кожата. Но понякога в патологичния процес могат да се въвлекат лимфните възли, белите дробове, ставите и други вътрешни органи. Най-неблагоприятен по отношение на прогнозата е дисеминирания вариант на патологията. Своевременно започнатата терапия позволява пълно оздравяване при това оздравяване. В противен случай споротрихозата може да се съпровожда с образуване на груби белези на кожата и присъединяване на вторична бактериална флора с възникване на гнойна възпалителна реакция.
Този патологичен процес може да се съпровожда също с болестта на Шенк. Това название е било получено в чест на първия открил споротрихозата американският студент-медик през 1898 г. Установяването на възбудителя на това заболяване става след 2 години – през 1900 г. Това заболяване се среща в абсолютно всички страни по света. Но най-голям брой случаи се откриват в регионите към тропичен климатичен пояс. Смята се, че най-често с тази инфекция се сблъскват отслабени хора, страдащи от имунна супресия. Каквато и да е зависимост от възраст и пол не се проследява.
Споротрихозата е с гъбична природа. Възбудителите на тази болест са гъбички, отнасящи се към рода Sporothrix. Най-често съществуват няколко вида гъбички, но по-опасни за човека са S.brasiliensis и S. Schenckii. Непосредствено самите възбудители се откриват на растенията. Възможно е те да образуват спори, които в продължение на дълъг период от време се запазват в почвата, опадалите листа и т.н.
Тази инфекция в преобладаващия брой случаи се предава от човек на човек посредством контактния път. Възбудителят се внедрява в кожата или лигавиците при нарушение на тяхната цялост.
Симптоми, характерни за споротрихоза
От момента на поява на първите симптоми е възможно да преминат от 3 дни до 3 месеца. Но най-често продължителността на инкубационния период е не по-малко от 60 дни. В мястото, където се е внедрил възбудителят, се образуват уплътнени огнища, които не срастват с кожата и не се съпровождат с болезненост. С течение на времето тези огнища стават по-плътни, а кожата в тяхната проекция се зачервява. Пациентът се оплаква от лека болезненост при палпация. Следващ етап е образуване на фистула, от която се отделят серозно-гнойни маси.
Ако патологичният процес се е разпространил към лимфната система, се присъединяват симптоми като увеличаване на болезнеността към регионарните лимфни възли. Задължително се наблюдава повишение на температурата до фебрилни стойности, което се допълва с втрисания, главоболие и т.н.
При белодробния вариант симптомите са изразени крайно интензивно. Телесната температура се повишава до 39 и повече градуса, присъединяват се пристъпи на продуктивна кашлица. При кашлица се разграничава слузесто-гнойна храчка. Бързо нарастват пристъпите на дихателна недостатъчност.
Диагностика и лечение на инфекции
Диагностика на тази болест започва с обективен преглед. Общ и биохимичен анализ на кръвта, които са минимално информативни. Често се прибягва до помощта на хистологично изследване, рентгенография на белите дробове и ставите.
Етиотропното лечение при тази инфекция се състои от назначаване на системни противогъбични препарати. Останалата терапия е със симптоматичен характер. Възможно е да включва отхрачващи и средства за понижаване на кръвното, инвазивни манипулации, предполагащи отстраняване на патологичните огнища на кожата и т.н.
Профилактика
Принципите на профилактика се свеждат до използване на защитни ръкавици при работа с растения и почва, а също и за предотвратяване на замърсяване на получени рани.
