„Хипергимназия“, „спортна булимия“, „атлетическа анорексия“… Не срещаме тези термини в медицинския справочник, но лекарите все по-често ги използват в практиката.
Така неофициално наричат компулсивната и излишната потребност от физически упражнения заради поддържане на ниско тегло. Така че това е тенденция в съвременното общество или диагноза? И с какво ни застрашава това?
Терминът спортна анорексия или хипергимназия използват в практиката си психолози и треньори.
Но в социалната мрежа за снимки Инстаграм хаштаговете с тези думи украсяват фотографиите на стройните хора в стегнати спортни дрехи, които се гордеят със своето тяло и всеки ден заявяват на света за своето поредно бягане.
Фитнесът е неизменна част от здравословния начин на живот. Но когато стане нещо повече, това вече е повод да обърнем внимание.
Прекаляването с тренировките може да доведе до анемия, артрит, проблеми със сърцето, отслабване на паметта, безплодие и дори летален изход.
Майката на 2 деца триатлонистката Натали Лоуренс разбрала какво е спортна анорексия от собствения си печален опит. Преди 8 години ѝ поставили диагноза „остеопения“ – заболяване на костите, което предшества остеопорозата.
Лоуренс имала нормално тегло, докато не започнала да тренира в една зала с гимнастичките. Техните изящни форми предизвиквали у спортистката желание да отслабне и да доведе своето тяло до идеално състояние.
Месеци наред тя ставала в 5 сутринта, за да преплува задължителните 6 километра, след това бягала по 3 часа или въртяла педалите на велосипеда, а след това отивала на фитнес.
Натали изключила от менюто си въглехидратите и млечните продукти, двойно намалила порциите храна. Периодично ѝ се случвали пристъпи на булемия.
Чуждите селфита от фитнес залите могат да доведат до болезнено пристрастяване към спорта.
В интервю споделя, че е активен, амбициозен човек, и нейният принцип е всичко или нищо. И желанието да тренира от сутрин до вечер скоро станало хронично.
Постоянно била изтощена, искала да спи. Приятелят ѝ я напуснал. Променила се, затворила се в себе си. Когато се отишла при родителите си, те изпаднали в шок от това колко била отслабнала.
Но сметнали, че това е нормално за професионалните триатлонисти, разказва спортистката.
Но изследванията показали, че у Натали значително се понижила плътността на костите на гръбнака, а нивото на хормоните ѝ съответства на нормите за момиче, което не е достигнало пубертета.
Лекарите потвърдили, че това заболяване е предизвикано от прекомерно увлечение по фитнеса и отказа от млякото.
Това някак приземило Лоуренс, и тя намалила тренировките, макар и, както преди, да прекалявала със спорта и участва в маратони, дори и през последните месеци.
И не смята, че от тази страст може да се отърве. И все още продължава да тренира, макар и да се старае да не се докарва до болестно състояние.
Нервната и спортната анорексия имат сходна психологическа природа
Днес психолозите са единни в мнението си, че нервната и спортната анорексия имат сходна психологическа природа и създават в живота на жертвите си илюзия за контрол.
Спортният психолог Джил Оуен смята, че такива платформи като Фейсбук и Инстаграм, популяризират хипергимназията.
Чуждите селфита от фитнес залите и мотивиращите цитати могат да доведат до болезнено пристрастяване към спорта, казва тя.
Клиничният психолог Нихара Краузе отбелязва, че разстройството се среща най-често при младите спортисти, и предлага едно решение на проблема – треньорите да контролират прекомерната активност на фитнес фанатиците…
