Спринцовките за еднократна употреба са евтин разходен материал, който може да се закупи от всяка аптека. Доста хора по различни причини са принудени да се научат да си бият инжекции сами.
А дори и да има кой да инжектира пациента, покупката на спринцовки за провеждане на необходимите курсове на лечение, човек трябва да направи сам. Настоящата статия ще бъде своеобразна обучителна програма по спринцовки и игли, които човек е добре да познава, ако му се наложи да купува за себе си или за своите близки.
1. Спринцовките и здравето
В медицината спринцовка се нарича инструментът, с който може:
• Да се постави инжекция – да се въведе в тялото на човека лекарство;
• Да се направи пункция за диагностика – да се вземат проби от тъкани;
• Да се премахне съдържимото от кухините – например, гной;
• Да се промиват кухините на човешкото тяло, например, носа на детето;
Разбира се, еднократните инжекции – ваксините, е най-добре да се правят в клиника, тъй като там стерилността е гарантирана, съблюдаването на условия за съхранение на препаратите и професионализма на медицинските сестри също.
Но в живота има ситуации, когато на човек му се налага да се научи да си прави инжекции сам. Причина може да бъде собствено заболяване, например – диабет, или болест на близък човек, който по някаква причина е принуден да се лекува у дома. И в този случай е добре да се разбира – какво е това инжекция и как да се избира.
2. Как се избира спринцовка за различните видове инжекции?
При покупка следва да се уточни, какъв обем е нужен,и след това да се избере спринцовка с нужния обем. Ако се предполага смесване на няколко препарата в една инжекция, естествено трябва да се сметне крайният обем течност, който ще се поставя на пациента.
Както казват лекарите, не трябва да се плаща за излишни кубици – кубик – това е обем течност, равняваща се на 1 мл, тоест 1 кубичен сантиметър, което не означава, че не трябва да се купуват твърде големи спринцовки, ако може да се мине с по-малки като размер.
Съществуват 3 основни метода за въвеждане на лекарства в болния човешки организъм:
• Подкожен – обикновено обемът на такива инжекции не надвишава 1 мл.
• Вътремускулни – най-популярните спринцовки за такива инжекции – 2-5 мл.
• Вътревенозни – най-често са необходими спринцовки – 10-20 мл.
В аптеките също можем да си купим 2 вида спринцовки:
• Двукомпонентни, състоящи се от цилиндър и бутало;
• Трикомпонентни – от бутало, цилиндър и гумен уплътнител;
3-компонентните са по-скъпи, но по-добре – лекарството не изтича от буталото, и самото то се движи по-лесно, а това означава,че поставянето на инжекцията ще бъде по-плавно и не толкова болезнено за пациента.
Но практиката показва, че качествената двукомпонентна спринцовка е все пак по-добра от некачествената трикомпонентна.
Накрая, съществуват 3 типа прикрепване на игла към цилиндъра на спринцовката:
• Размер „Луер“ – най-разпространеният, обикновен тип прикрепване, при който иглата просто на издаващата се част от спринцовката.
• Размер „Луер-Лок“ – иглата не просто се надява, но и се завърта. Това осигурява по-надеждното ѝ прикрепване и обикновено се използва в инфузоматите.
• Интегрирани със сменяемо гнездо – иглата същевременно изобщо не се сваля от корпуса на инжекцията. Използва се в инсулиновите спринцовки.
Важно!
Преди използването на спринцовка за еднократна употреба трябва задължително да се уверите, че опаковката ѝ не е нарушена.
