Лесно определяме как се отнасяме към другите. Но какво можем да кажем за отношението към себе си? Изпитваме ли топли чувства към нашето АЗ или точно обратното?
Как сами да определим дали се държим добре със себе си
Ако си зададем въпроса: „Как се отнасяме към себе си?” – какво чувстваме? Можем ли веднага да дадем отговор или ще ни е трудно да кажем? Какви чувства възникват на този фон? Или да си зададем въпроса – какво бихме изпитали към друг човек, ако притежава същият набор от чувства и представи за себе си?
Достоен ли е този човек със същото ниво на самооценка, като нашето, за уважение? Чувстваме ли собствената си ценност без външни социални атрибути – мобилен телефон последен модел, брой харесвания в социалните мрежи, престижен статус и премии, почивка в Италия?
Отношението и уважението към себе си влияят на нашия живот. Другите, често несъзнателно, улавят това. Още в момента на запознанство, в първите секунди, в които се представяме, ние предаваме вътрешна информация за себе си. Ако тази информация е позитивна, добре, ако ли не?
Как да разберем в какви сме със себе си? Те не са много добри, ако откриете поне половината от следните признаци?
1.Не умеете да се грижите и да подкрепяте себе си
За важността на самоподкрепата често се говори, но невинаги се разбира какво е това.
Много започват да бъркат любовта към себе си с угаждането на капризи, това, разбира се, в разумни дози, е необходимо, но може да се стигне и до другата крайност, предупреждават психолози.
В грижите за себе си влизат много неща – това как се отнасяме към чуждото мнение, към собственото здраве, емоционалните граници, позволявате ли на другите да „изливат” върху вас лошото си настроение, раздразнение или оплаквания, ако това ви натоварва.
Стараете ли се с всички сили да отговорите на завишените очаквания на вашата половинка. Дали ви е по силите да кажете своевременно СТОП или НЕ.
Анализирайте как да проявите любов и загриженост. Угаждате ли си, подкрепяте ли себе си, когато ви е най-тежко?
Как проявява любов към детето подкрепящият родител? Грижи се, хвали, купува подаръци, прави изненади, подкрепя, ако нещо се е случило.
Не критикува, ако детето е паднало, а съчувства и фокусира неговото внимание върху това, че е силно и че може да стане по-силно и да продължи напред.
Напишете писмена препоръка как трябва да се отнасяме към най-скъпия човек в нашия живот. Това ще стане инструкция по правилно отношение към самите нас.
2.Сравняваме себе си с другите
Трудно е да избягваме това в епохата на социалните мрежи, които стават допълнителен стрес за човек с ниска самооценка.
Когато често гледаме лъскави снимки от живота на другите в социалните мрежи, човек започва да сравнява себе си и своите постижения. Всъщност нищо не знае за тези хора, но фантазира и си представя, че те живеят живота на мечтите му.
Решението в такъв случай е да се прекарва по-малко време в разглеждане на постове и снимки в социалните мрежи.
Анализирайте какви качества са необходими за постигане на целите, и се заемете с тяхното развитие и подкрепа.
Сравнявайте себе си с предишното си АЗ, тоест с положението, в което сте били, например, преди 2, 5 години и сега.
3.Често недоволство от себе си
Критика, подценяване, самобичуване – познато ли ви е това? Ако по-често се фокусирате върху своите недостатъци, дълго обвиняваме за грешките вместо да дадем подкрепа и да мотивираме за решение на ситуацията, то нашите постижения бързо се подценяват.
Тогава вътре в нас няма фундамент за осъзнаване на собствената си ценност, без значение от ситуациите и оценките.
Човек с нормална самооценка приема своите недостатъци, но признава и успехите си, познава силните страни и може да подкрепя себе си
Решението е да опишем силните и слабите си страни. Ежедневно водене на дневник на постиженията, където да се вписват изпълнените задачи, дори и да не изглеждат значими.
Важно е да започне да се обръща внимание на изпълнението на обичайните рутинни задачи и да хвалим себе си за това, а не да се фокусираме по навик върху недостатъците.
Опитайте да се придържате към това правило 21 дни, а по-добре месец.
4.Боите се от оценките на другите
Ако зависим от външните оценки, то по същия начин можем да блокираме своето проявление във външния свят. Ще се съмняваме в своите идеи, проекти, действия.
Често такива хора с ентусиазъм започват нови неща, но когато първоначалният устрем отмине, мислите за риска и осъждането не позволяват започнатото да бъде доведено до край, като се включва прокрастинация и самокритиката.
Ако няма базово признание за себе си, то човек започва да го търси във външните оценки, и това често прераства в страх от действие и развитие.
Как да се справим със страха от негативни оценки
Да престанем да питаме другите какво мислят за начинанията ни. Да обкръжим с доброжелатели, от хора с позитивно мислене, от такива, които са преодолели този етап на съмнения и фиксиране върху негативните черти на характера.
5.Само ако станем по-добри, ще се чувстваме отлично
Възможно е да попаднем в капана на задълженията, много от които ни пречат да живеем, и изобщо и дума не може да става за развитие.
Ако не приемаме себе си, то дори правилните идеи за развитие на важните качества ще се сблъскват със съпротива.
Базова идея в такъв случай е следната – такъв, какъвто съм сега, не съм достоен за уважение, тоест не приемаме и уважавам себе си.
В такъв случай човек може да превърне развитието в наказание. Например, да ходи на фитнес и там да тренира почти до загуба на съзнание, а не за да е във форма и в добро здраве и да получава удоволствие от това.
Как можем да се измъкнем от тази ситуация
Съществува много добро упражнение, което ни помага да разберем набора от своите ограничаващи задължения и чувствата, свързани с тях.
Вземете лист хартия и продължете фразата, може и да текстов файл на компютъра – Длъжен съм да бъда… Например, умен, да не отказвам, успешен, да постигам винаги своето, да побеждавам във всеки спорт, да бъде силен, дори и ако нямам сили, и т.н.
Опишете колко умни трябва да сте – как кой? Какви характеристики включва това?
Напишете 10 ТРЯБВА или задължения, които сте поели пред себе си. След това помислете – какво чувствате, пред кого се чувствате длъжни да ги изпълните, освен пред себе си, какво ще почувствате, когато ги постигнете?
Към написания списък с ТРЯБВА и Длъжен съм добавете частицата НЕ. Трябва да ви се получи НЕ трябва да бъда. Проверете себе си – какво чувствате, опишете своите емоции, усещания в тялото.
Ако възникне напрежение при утвърждение – Не трябва да бъда, опитайте да отговорите на въпроса, с кого или с какво е свързано това.
Целта на това упражнение е да разрешите на себе си съзнателно да изберете, да БЪДА или да НЕ бъда. Запишете чувствата си и какво осъзнавате по всяка от 10-те точки.
Въз основа на написаното може да се види какво за нас е наистина важно, какво ни дава енергия за живот и уважение към себе си, а къде в нашите убеждения са догми, които следваме заради някого.
Може би, това са били собствените ни решения, но те вече не са актуални, тъй като времето им е отминало и не са актуални сега. Не си заслужава да се претоварваме психически и по-добре да ги отпишем.
На първи план винаги трябва да ни бъде собствената ни ценност, преживявания и възможностите, с които са пред нас.
Добре е да се концентрираме върху няколко основни неща, а останалите да отложим във времето, за да не ни отнемат от енергията.
