Да бъдеш гениален астрофизик и да популяризираш науката е достойно за възхищение. Но и да останеш свръхпродуктивен учен, бидейки напълно парализиран, е нещо, излизащо за извън рамките на нормалното.
Как Стивън Хокинг успява да покори света въпреки ужасната си диагноза – амиотрофична латерална склероза – АЛС.
„Там, където има живот – има надежда“, - Стивън Хокинг
Известният учен е роден през 1942-ра година в семейство на лекар изследовател. Той от детството си се интересувал от наука и поради тази причина постъпил в Оксфорд, мечтаейки да посвети живота си на физиката и космологията.
Животът на амбициозния студент вървял гладко, докато през 1963-та година внезапно не загубил съзнание в двора на университета. Изследванията и прегледите показали шокиращ резултат – амиотрофична латерална склероза – болест на Шарко, с която хората живеят не повече от 2-3 години.
АЛС, както повечето от вас знаят, е неизлечимо дегенеративно заболяване на централната нервна система, при което бавно загиват всички двигателни неврони. Казано на по-елементарен език, тялото постепенно загубва способността да се движи.
Първоначално настъпва парализа на крайниците, впоследствие атрофират и останалите мускули. Обикновено човек с болестта на Шарко умира, поради недостатъчност на дихателната мускулатура.
„Много е важно просто да не се предаваш“ – Стивън Хокинг
Трудно е човек да осъзнае наближаващата смърт, когато е на 21 години и възнамеряваш да получиш докторска степен, колегите учени ти предричат блестящо бъдеще, а любимата още малко да се съгласи да стане твоя жена.
За щастие, подкрепата на приятелите и семейството, оптимизмът и грижите на любимата, новаторските теории, които успяха да променят научната представа за Вселената, успели да спасят Хокинг от депресията и отчаянието. Оставали му години и защо да не ги прекара, като бъде полезен.
Болестта бързо прогресирала, Хокинг вече не можел да се придвижва без инвалидна количка, но защитил дисертация, през 1965-та година се оженил за Джейн Уайлд, която му родила 3 здрави деца.
Съпрузите се развели през 1995-та година, след което Стивън се оженил за Илейн Мейсън, с която живял до 2006-та. През цялото това време обездвиженият учен продължавал да работи и да пише книги.
Как е успявал?
„Той е изключителен. Аз не познавам никого, който да е живял толкова дълго с АЛС. Необичайно е само отминалото време, но и това, че болестта сякаш е прегоряла. Такъв вид стабилизация е изключително рядка“ – посочва Найджел Ли, професор по клинична неврология в Кралския колеж в Лондон.
Как се движи и разговаря Стивън Хокинг?
През 1985-та година след тежка пневмония на известния учен е направена операция на гърлото, след която той окончателно загубва способност да говори. Приятелите му учени разработват за него специално кресло с речеви синтезатор, управляван с един пръст.
Ето какво за устройството самият Хокинг – „След като бях в състояние да комуникирам само по един начин – с повдигане на веждата, когато някой ми показва картички с азбуката. Но това беше твърде бавно.
Аз не можех да водя разговори и още по-малко да пиша научни разработки. За щастие, все още имам достатъчно сили в ръката, за да натискам и пускам малък ключ. Този ключ е съединен с компютър, на екрана на който се движи курсор.
Той ми помага да избирам думи от списък, появяващ се на екрана. Думите, които съм избрал, се появяват в горната част на екрана. Когато аз построя пълно изречение, то я изпращам в звуков синтезатор“.
