В детството и юношеството приятелството означава страшно много за нас, но с времето загубва своето значение.
Защо, израствайки хората губят голяма част от приятелите си и може ли да се избегне това?
Приятелството е доброволно. И това е неговата слабост.
В йерархията на отношенията приятелството се намира на последно място. Взаимоотношенията с любимия, родителите, децата – всички са над приятелството. Това житейско обстоятелство се взема предвид и от науката – изследванията на междуличностните отношения основно се отнасят за влюбените двойки и семейства.
Приятелството – това са уникални отношения, защото, за разлика от взаимоотношенията с роднините, ние избираме с кого да бъдем приятели. И за разлика от други доброволни връзки като интимните отношения и брака, приятелството няма формална структура.
Вие не можете да не се виждате и да не разговаряте със своята половинка цял месец, а с приятели можете.
Въпреки това изследване след изследване потвърждават, че приятелите са много важни за щастието на човека. А доколкото приятелството с течение на времето се променя, изменят се и изискванията на човека към неговите приятели.
Професор Уилям Равлинс от университета на Охайо споделя, че е чувал как за близки приятели разсъждават хора от различни възрасти – тийнейджър на 14 години и старец, достигнал вече почти 100 години. Има 3 описания на близки приятели – с такива, които можеш да си поговориш, от които ти зависиш и с които ти е добре.
Описанията не се променят през целия живот, но се изменят житейските обстоятелства, в която се проявяват тези качества.
Доброволният характер на приятелството го прави беззащитно пред житейските обстоятелства. Израствайки хората си поставят приоритети не в полза на приятелите – семейството и работата излизат на първо място.
И ако по-рано вие сте могли просто да отидете да почукате на съседната врата, за да извикате Кольо и да се разходите с него, сега вече трябва да се договаряте с него някак да отдели няколко часа, за да срещнете с него и да пиете бира веднъж месечно.
В приятелството прекрасното е това, че хората остават приятели просто защото го желаят и защото са избрали един друг. Но именно това пречи за запазването на приятелството за дълго време, защото също така доброволно можете да престанете да се срещате без съжаление и ангажименти.
През целия живот – от детската градина до старческия дом – приятелството подобрява здравето на човека както физическото, така и психическото. Но в процеса на съзряване хората променят своите приоритети, и приятелствата се променят – към по-добро или към по-лошо. Последното, за съжаление се случва по-често.
Как се променят приятелските отношения?
Младостта е най-доброто време за създаване на приятелски отношения. Именно през този период приятелството става по-пълно и значимо.
В детството приятелите – това са другите деца, с които е весело да си поиграеш.
Подрастващите вече откриват своите чувства, подкрепят се един друг. Но в пубертета приятелите още само изследват и тестват себе си и другите, като така узнават какво означава „близък човек“. Приятелството им помага в това.
С течение на времето, преминавайки от юношеството в младостта, хората стават по-уверени в себе си, те търсят хора, които споделят техните възгледи върху важните неща.
Въпреки новият, по-сложен подход към приятелствата, младежите все още имат достатъчно време, за да го посвещават на приятелите. Младите хора разходват за срещи с приятели от 10 до 25 часа седмично.
Как приятелствата отиват на заден план?
Когато хората достигнат зряла възраст, им се появяват много неотложни и важни задачи, отколкото срещи с приятели. Много по-лесно е да се отложи или отмени среща с приятели, отколкото играта с детето или важна бизнес среща.
