Международен екип от изследователи от университети в Бразилия и Великобритания разкриват механизма на внезапна загуба на слуха в стресови ситуации.
Незначителен стрес вдига пулса и отслабва слуха
В експеримента взели участие 49 жени, които били помолени за 1 минута да произнесат колкото се може повече думи на родния си език, започващи с А – без повторения и различни граматични форми.
Учените регистрирали физическите и хормоналните реакции на организма на стреса, предизвикан от малкото време, което имали да произнесат думите.
Незначителният стрес се оказва достатъчен, за да повлияе на честотата на сърдечните съкращения, което довело до отслабване на слуховото внимание. Информацията преминава през ухото, но сякаш мозъка не успява да я анализира и не разбираме какво ни се подава като информация.
Причина за това учените смятат блуждаещият нерв, който започва от главния мозък и е част от вегетативната нервна система, контролиращ подсъзнателните процеси в организма – сърдечен ритъм, дишане и храносмилане.
По-висока активност на блуждаещия нерв при стрес
Също е установено, че активността на блуждаещия нерв се повишава при стимулация на слуха на фона на увеличаване на образуването на белтъка c-Fos в слуховата кора.
Налице е връзка между обработката на звука в кората на главния мозък и работата на парасимпатиковата нервна система.
Получените данни обясняват факта, че аудиоинформацията в стресови ситуации се възприема значително по-лошо, отколкото в състояние на вътрешен покой.
Възможно е за подобряване на слуховото възприятие на фона на стрес, да е достатъчно да се диша по-бавно с цел забавяне на пулса.
Това съвсем не е сигурно, тъй като не е ясно до колко човек в състояние на стрес е в състояние да се владее.
Когато сме стресирани, обикновено трудно контролираме емоциите, които ни заливат, здравият разум сякаш изчезва.
В такива моменти би било доста трудно да забавим дишането с цел установяване на контрол над стресовата ситуация.
Също това изследване разкрива нови възможности за лечение при нарушение на концентрацията и общуването чрез електростимулация в областта на сърцето с цел нормализиране на пулса.
