Американски учени разработиха няколко сценария за развитие на епидемията от новия коронавирус за 5 години напред. Те смятат, че може да спре или забави само при формиране на колективен имунитет. Резултатите са публикувани в списание Science.

При използване на прости епидемиологични модели, авторите оценяват сроковете и мащабите на бъдещите вълни на COVID-19 в близките години.

Ваксини и колективен имунитет могат да спрат COVID-19

Изследователи от Университета Принстън разглеждат различни сценарии – в зависимост от ефективността и продължителността на имунния отговор на SARS-CoV-2, а също и възможна реакция на вируса към ваксината и нефармацевтични мерки – затваряне на предприятия и училища, ограничения в придвижването или пълна изолация.

Авторите се стараят да отчетат в своите сценарии всичко, което е известно към ден днешен за природата на инфекцията, възможната степен на нейната тежест, особености на първично и вторично заразяване, а също и нива на придобити имунни отговори след естествена инфекция или ваксиниране.

Резултатите показват, че ключов фактор за формиране на бъдещата траектория на глобалната пандемия на коронавируса е силата и устойчивостта на естествения, и особено на индуцирания от ваксини, имунитет.

Според изследователите, ваксината формираща силен и дългосрочен имунен отговор, може съществено да ограничи в бъдеще разпространението на инфекциите.

Голяма част от обсъжданията, свързани с развитието на COVID-19, преди това са били съсредоточени върху последствията от сезонните и нефармацевтични мерки, сред които носенето на маски и физическата дистанция, се привеждат в съобщението на Университета Принстън.

Имунитетът най-важен в дългосрочна перспектива

В краткосрочна перспектива и по време на активната фаза на пандемията, тези мерки, са ключови, определящи бремето на заболяването. Но след като гледаме бъдещето, важен фактор е имунитетът.

Фактори като възраст и наличие на усложнения на хронични заболявания, също в перспектива няма да играят решаваща роля, както и честотата на случаите на свръхразпространение.

Все още не се знае какви ще бъдат силата и продължителността на естествения имунитет към SARS-CoV-2 или потенциалната ваксина, отбелязва един от авторите на изследването, доцент от катедрата по биоинженерство от Университета Макгил в Канада, който до скоро е работил в Университета Принстън.

Важни въпроси, на които все още не са намерени отговори – възможно ли е повторно заразяване и може ли имунитет да преустанови предаването на инфекцията на други.

Всичко това би повлияело на динамиката на бъдещите епидемии. Ако в бъдеще имунитетът е слаб или само временно защитава от повторно заразяване, то според авторите, в средносрочна перспектива ще могат да се очакват по-големи и по-чести епидемии.

Имунният отговор определя дали ще има усложнения

Характерът на имунния отговор също влияе на клиничните изходи и количеството на тежките случаи.

Резултатите показват, че във всички сценарии ваксината, предизвикваща силен имунен отговор, може съществено да понижи количеството на случаите на COVID-19 в бъдеще.

Авторите отбелязват, че дори ваксината, която осигурява само частична защита, в случай на широко приложение може забележително да забави разпространението на епидемията.

Усложняване на епидемиологичната обстановка в Европа

Текущата епидемиологична обстановка в Европа сочи към усложняване на ситуацията, като най-много са новите случаи в Руската федерация – над 6000 за предходното денонощие, като реално заболелите са над 300 000, в критично състояние са над 2000 души.

По заболели Италия, за разлика от първата фаза на епидемията в края на февруари и в началото на март, изглежда в доста по-добра позиция.

Новите заразени са над 1300, но в критично състояние са 230 души, докато в пика на пандемията бяха достигнали 4000. Смъртността сега е доста ниска, като случаите на летален изход са на фона на толкова голям брой заразени за денонощие са 17.

По този показател Чехия, която е с близо 6 пъти по-малко население, където починалите са 19 за предходното денонощие, а установените случаи на заразяване са над 1400.

В Чехия от началото на епидемията са установени над 50 000 случая на заразяване, но смъртността е много ниска, около 1%. Починалите там са малко над 500 или по-малко, отколкото у нас, където вече наближават 800.

Защо в Словакия смъртността от COVID-19 е най-ниска

В списъка с най-много заразени от по-малките държави отново е Белгия, където установените за изминалото денонощие са над 1500, а активните са изключително много за мащабите на страната, която е с население от около 11 млн. души.

Реално заболелите от COVID-19 според обновените данни са над 73 000, докато у нас са малко над 4500. Същевременно тези, които са в критично състояние, са сравнително малко и са съпоставими като стойност с приетите в родните болници.

Следваща държава в Европа, която по размери е сравнима с България, но в списъка с най-много заразени, е Унгария, там установените случаи на заразяване са 876.

Прави впечатление, че случаите на летален изход са по-малко като общ брой, отколкото у нас или 676, а починалите за денонощието са 3-ма. В критично състояние в Унгария също са малък брой от заболелите, почти еднаква стойност като тази у нас.

Смъртността у нас се повиши значително през август и по този показател на 1 млн. души сме на 25-то място в Европа, наравно с Дания – по 110 души починали от COVID-19 се падат на 1 млн. население.

След нас са Австрия, Сърбия, Беларус и дори Украйна, където сега се наблюдава пик на епидемията. С повече починали е Германия на 1 млн. души – 113 случая на летален изход.

С най-малко случаи на летален изход в Европа е Словакия, където починали, вследствие на усложнения на коронавирусната инфекция са 39 души, при население от 5,4 млн. души.

Страната остава изключително слабо засегната от пандемията, като общо са установени около 6700 случая, но активните не са много по-малко, отколкото у нас – 3146 при малко над 4500 в България.

С ниска смъртност е и Финландия, въпреки близостта си с Швеция, както и Гърция, където обаче са установени много нови заразени – близо 500, колкото  у нас не е имало за ден през целия период от епидемията. Рекордът от 330 за ден бе достигнат на 2 пъти през юли.