Много от нас най-вероятно са чували, че психически здрави хора няма, има неизследвани. Както и във всяка шега, и в тази има голяма доза истина. Понякога просто не обръщаме внимание на някои симптоми, мислейки ги за странност, индивидуална особеност или просто недомислица.
Това най-вече се отнася за суеверията и вярата в пророчества. Кога безобидните слабости стават симптоми, и идва време да помислим за записване на час при психиатър?
Начин на мислене или психическо разстройство
Суеверията в миналото са се определяли като отклонения от генералната линия на господстващата религия, както и вярата в пророчества и в окултизъм.
Днес суеверието се определя като предразсъдък, свързващ реалните събития с някои външни, свръхестествени сили. Почти винаги то е здраво свързано с вярата в знамения, макар и самите те да нямат отношение към суеверията.
Да вземем пример, тези, свързани с времето – нищо свръхестествено, обикновена наблюдателност и умение за анализ на натрупаната информация.
Кога суеверието става признак на шизофрения
Ако млада жена избягва да настъпва пукнатините в асфалта, за да не потъне в тях, тънкия ѝ ток, това е нормална внимателност. Ако човек заобикаля капаците на отводнителните шахти, за да не би случайно да стъпи накриво и да падне, това също е съвсем нормално.
Но ако прескачането през пукнатините и капаците стане задължително действие, за да не дойде краят на света, за да умрат родителите или да не счупи детето крак, това може да е признак на развиващо се психично разстройство.
С маниакални състояния се сблъскват много хора, но често дори не осъзнават, колко обичайни са техните действия или мислите са абсурдни. В какви случаи е време да се замислим за консултация със специалист?
Докато обичайните ритуали не ни пречат да живеем и да функционираме нормално, докато не се допълнят с други симптоми и психични разстройства, могат да се смятат за относително нормални.
Спокойно можем да предпочитаме да обличаме на отговорни мероприятия и срещи един и същ костюм, смятайки го за щастлив.
Няма нищо странно или патологично в това, че някои предмети и вещи ни помагат да се настроим на положителна вълна и да се почувстваме по-уверени.
Ако тази щастлива дреха стане необходимо условие за срещи или мероприятия и невъзможността да я облечем, стане повод за отмяна на всичко, това вече е тревожен знак.
Може да се предпочита една конкретна химикалка и винаги да я носим със себе си, за да пишем само с нея. Но ако загубата на този предмет стане повод за отлагане или отмяна на подписването на важен договор, време е да започнем да търсим специалист.
Психиатър, психотерапевт или невролог
У нас всички подобни състояния, макар и да се отнасят към невротичните, се намират в зоната на отговорност не на невролог, а на психотерапевт или на психиатър. И не трябва изобщо да се страхуваме от тези специалисти.
Едно от най-честите разстройства, при които започваме прекалено много да вярваме в суеверия, е шизофренията. Самият болен може да не осъзнава своята болест.
Струва му се за напълно нормално да избягва черни котки, да се страхува от хора с рижави коси или да изпитва недоверие към червени коли.
В такива случаи към лекар се обръщат лекарите и лечението започва по тяхна инициатива. Повод за безпокойство е съчетанието на 3-4 признака, проявяващи се в продължение на 2-3 години.
Следва да се обръща внимание на проявленията на прекомерна ексцентричност и чудатост на границата на пренебрежението на социално приемливите форми на поведение.
Сериозен аргумент може да е внезапно появилият се религиозен фанатизъм или увлечение по окултизъм.
Човек може да стане затворен, да се откъсне от своите кръгове на общуване и да проявява несвойствена за него студенина.
Понякога болният започва да съобщава за промени във възприятието – да му се привиждат разни неща, да чува гласове. Получава мнима способност да открива и да лекува болести.
Бързо лечение на психически разстройства не съществува. Терапията обикновено е дълга, и съчетава медикаментозно лечение, когнитивно-поведенчески методики, спазване на определен режим на работа и на отдих.
