Понякога за да заживее човек щастливо са необходими няколко неща – да се смени правителството с млади и способни хора, съседите, които ни пречат да спим, да се изселят, да се махнат опашките в поликлиниките, да се понижат цените на хранителните продукти и на жилищата.
Но и в този случай щастието няма да е вечно, ако човек е жертва на обстоятелствата.
Целият свят е срещу мен, или синдром на жертвата
В психологията като наука хората, които постоянно се чувстват безпомощни пред обстоятелствата или на несправедливите действия на околните, се причисляват към определена група – към жертвите.
Това е, защото те смятат, че за всички житейски несгоди са виновни всички други, но само не и те. Лошо съвпадение, фатална съдба, премиер или безчувствената приятелка от училище.
Списъкът с виновните на жертвата е изключително богат, както и потокът от красноречия, когато ги питат как се чувстват и дали са добре.
Парадоксалното е в това, че когато възприемат роля на жертва, тези хора сами подсъзнателно привличат към себе си негативни събития, което още повече ги убеждава, че светът е несправедлив. И кръгът се затваря.
Всичко е лошо, много лошо – признаци на синдром на жертвата
Повечето хора успяват да намерят сили да се справят с всякакви проблеми и да продължат напред, при жертвите е обратното – те се фокусират върху негативното. И това е основното за тях – да говорят колко несправедливо е ежедневието.
1.Безкрайни оплаквания
„Жертвите” обожават да говорят за себе си, необходим им е постоянен слушател. Те разказват как ги дразнят съседите, личният лекар и новият продавач в магазина.
2.Прехвърляне на отговорността
При синдром на жертвата човек живее с постоянно убеждение, че неговият живот не зависи от него самия. Всичко, което се е случило вчера с него и предстои утре зависи от всеки друг, но само не и от самия него.
Поскъпва хляба – виновно е правителството, разваля му се колата – не го оправят тези пътища, покривът на блока започва да тече, съседите са опитали да си спестят пари за ремонт.
3.Критика към околните
„Жертвата” винаги знае какво трябва да направи или какво не трябва да направи сина, съседът или учителят в училище, но не може да оправи собствения си живот.
Нейната задача е не да действа, но да критикува. Когато посочва грешките на другите, сякаш застава по-високо от тях. И получава истинско удоволствие.
4.Обижда се от най-малкото
Да обидиш човек със синдром на жертвата е много по-лесно, отколкото да му угодиш. Стига да му се обадиш в 7.03 вместо в 7.00, да забравиш да го поздравиш за именния ден, да не го поканиш на гости за юбилея или просто да му откажеш дребна услуга, и „жертвата” ще се обиди.
Може дълго да не говори, да се оплаква на общи познати от вас, но веднага щом слушателите престанат да го слушат и да вярват, жертвата отново се появява на хоризонта и продължава да общува с вас, сякаш нищо не се е случило. Ще ви припомни обаче за обидата, и то най-вероятно неведнъж.
5.Страхове и вълнения
Жертвите се отнасят много негативно към промените, и това е съвсем разбираемо. От живота не може да се очаква нищо хубаво. Те са тревожни, имат множество ирационални страхове и предубеждения, склонни са да изпадат в паника, ако нещо не е така както са предполагали.
Оттам са и безкрайните обаждания, препитвания и обвиняване в безчувственост околните.
6.Предявяване на претенции
Хората със синдром на жертвата невинаги се примиряват над обстоятелствата, понякога се опитват да ни се противопоставят. Но обикновено за чужда сметка.
Тяхна задача е да посочат всички недостатъци на околните и да накарат всички да вървят подир тях.
За тази цел се използват всякакви методи – предизвикване на чувство за вина, безкрайни упреци, преструвки, че не се чувстват добре на фона на поведението на семейство, колеги и приятели.
Колкото и околните да се опитват да угодят на жертвата, тя ще иска още и още.
