Прието е да се смята, че свободата на волята е една от най-важните ценности.
Но притежаваме ли действително свобода на волята? И къде са нейните граници?
Как свободата е свързана с личността?
Наистина ли човек може да действа по собствено желание или неговото поведение се подчинява на външни обстоятелства.
Това е предмет на отдавнашни дискусии на философи и специалисти в областта на естествените науки.
Свободата на волята изглежда очевидна, ако се разгледа по примера на елементарни действия – искам да вдигна ръка и я повдигам.
Но по това хората не се отличаваме от животните, поведението на които също невинаги се свежда до условни рефлекси.
Те могат да бягат накъдето поискат не само в опит да се спасят от опасност или в търсене на храна, но и от любопитство.
Но дали сме съгласни, че нашата свобода на волята, с която се гордеем, е била приравнена на свободното поведение на животните?
Не се ли губи нещо важно в самото понятие за свобода?
Второ, много физиолози обръщат внимание на факта, че не можем да извършваме действия излизащи извън възможностите на опорно-двигателния апарат, въпреки цялото ни желание.
Но обсъждането на подобни ограничения в контекста на свободата на волята е наистина абсурдно.
Ако направим сравнение с факта, че въпреки цялото желание на света човек не може да премине през каменна стена.
Това означава, че свободата липсва.
Най-важното проявление на свободата е личностният избор от множество реални възможности за поведение.
Действащите върху нас фактори могат да си противоречат един на друг или да се допълват един друг.
Що за фактори са това?
Нашите убеждения, сформирали се в процеса на развитие на личността, отношенията с други хора, ежеминутните подбуждания и много други.
Свободата не е в игнорирането на тези моменти, а в способността да се взаимодейства с тях и да се формира поведение, насочено към постигане на цели.
Основната разлика на свободата на волята от произвола е, когато човек, дори и не се опитва да прогнозира до какви последствия могат да доведат неговите действия.
Въздействащите върху него фактори няма да изчезнат така.
Просто игнорирането им прави поведението хаотично и разрушително.
Свободата на избор от много потенциални възможности е ограничена само до цялостно усещане за самия себе си, собствената личност и АЗ образа.
Това я прави безгранична, но същевременно изпълнена със смисъл.
Именно това ограничение отличава свободата на волята на човека от произвола и свободната воля при животните.
При тях има физиологично усещане за себе си, но няма АЗ образ.
Човек не може да бъде свободен от самия себе си, а трябва да впише в своя светоглед и представата за себе си.
Това, разбира се, ограничава свободата на избора, но и избавя от разрушителни вътрешни конфликти, и от подчиняване на външен натиск.
Ако човек няма усещане за себе си и сформиран АЗ образ, той няма да може да прави нищо с предоставената му свобода, тъй като попада в разрушителен произвол.
И в страха от това той може да предпочете зависимостта от другите.
Този модел на зависимост много добре се проявяваше във времената преди 1989 и днес някои хора продължават да не знаят какво да правят със свободата предоставена им с идването на демокрацията.
