С напредването на възрастта се увеличава и риска от формиране на възли на щитовидната жлеза. 10% от хората имат такива възли.
От тях 95% са доброкачествени, а само 5% - злокачествени.
Сред възлите на щитовидната жлеза най-често се срещат аденоми – разрастване на нормалните тъкани на жлезата, кисти и тиреоидит на Хашимото.
Подострият и безболезненият тиреоидит и струмата на Ридел са редки форми на доброкачествени възли на щитовидната жлеза.
Биопсията е единственият достоверен метод, който позволява да се даде отговор на въпроса – рак ли е или не. Биопсията дава възможност на лекаря да види със собствените си очи раковите клетки.
Смята се за най-достоверен метод за диагностика.
Всички останали методи за диагностика – палпация, ултразвук, ЯМР, компютърна томография, могат да дадат само насоки на лекаря. Макар и тези методи да са много важни за диагностиката на рак на щитовидната жлеза.
Сравнително елементарен метод за диагностика на рак на щитовидната жлеза е тънкоиглената биопсия.
Не изисква никаква подготовка, тъй като щитовидната жлеза е повърхностен орган, който е лесно достъпен. Ето защо и толкова често се назначава биопсия на щитовидната жлеза.
Как се провежда биопсия на щитовиден възел?
Биопсията се провежда с местна упойка – новокаин, лидокаин или някакъв друг местен анестетик. Лекарят със спринцовка и игла прави контур.
Няколко минути по-късно въвежда тънка игла със спринцовка през този контур. Ако възелът е един и е повърхностен, се опипва палпаторно от лекаря.
Ако възелът не е голям и не се напипва, тогава биопсията се провежда под контрола на ултразвук.
След като върхът на иглата навлезе в самия възел, лекарят издърпва неговото съдържимо с иглата. Съдържимото в спринцовката се изпраща в лаборатория за хистологичен анализ.
В полза на доброкачествен възел на щитовидната жлеза говорят следните критерии:
• Случай в семейството на гуша на Хашимото;
• Симптоми на хипер- или хипофункция на щитовидната жлеза;
• Болки при напипване на възела;
• Мек, гладък и подвижен възел;
• Множествена гуша без многобройни малки възли;
• Ултразвукът открива обикновена киста;
В полза на подозрения за злокачествен възел могат да бъдат приведени следните критерии:
• Затруднения при преглъщане;
• Наличие на увеличение на лимфните възли в областта на шията;
• Солиден или сложен възел, видим на щитовидната жлеза;
Единственият нехирургичен метод, позволяващ различаване на доброкачествен възел на щитовидната жлеза от злокачествен, е тънкоиглената аспирационна биопсия /ТИАБ/.
Резултатите от ТИАБ могат да бъдат: недиагностични, доброкачествени, злокачествени и подозрителни.
• Недиагностичните означават, че получените клетки на щитовидната жлеза са недостатъчни за поставяне на диагноза. Налага се повторение на биопсията.
В 5-10% от случаите се получават такива резултати.
• Най-често резултатите от биопсията за доброкачествени. Обикновено това е фоликулярен епител с колоид.
• При получаване на ракови клетки – резултатите са злокачествени.
Това може да са клетки на папиларен, медуларен и анапластичен рак, лимфом на щитовидната жлеза.
Трудно се различава фоликуларен рак от фолекуларен аденом, което е доброкачествено образувание.
В такива случаи понякога се налага пълно премахване на възела и изпращането му на хистологичен анализ.
• Приблизително в 10% от случаите се срещат подозрителни резултати от биопсията.
В този случай е невъзможно точно да се определи характерът на получените клетки.
В 25% от случаите подозрителните резултати от биопсията се оказват рак след оперативна интервенция.
Най-често диагнозата е фоликулярен рак. При подозрителни резултати от биопсията обикновено се назначава операция.
