Физиологичният разтвор е един от забравените компоненти на домашната аптечка, който някога е присъствал в нея заедно с йод, калиев перманганат и лепенки.
В миналото е използван в много разтвори за инжекции, капки за очи, с него са промивали носа по време на настинка и дори гнойни рани, с него са правели различни превръзки.
Трудно е да се сетим за по-евтино и медицинско средство от физиологичния разтвор, на негово място дойдоха по-ефективни медикаменти.
Използва ли се сега? Ще има ли полза от такова лечение, или това ще е само плацебо?
Как се приготвя и какви са особеностите на неговото приложение
От какво е направен физиологичният разтвор
Физиологичният разтвор се състои от вода и от 0,9% готварска сол - натриев хлорид. Съществуват и по-сложни варианти на физиологичния разтвор, които съдържат с 0,1% по-малко натриев хлорид, но в своя състав имат повече компоненти.
Например, в разтвора на Рингър, който носи името на известния британски лекар Рингър, се съдържат още калциев хлорид, калий и калиев бикарбонат.
Как работи физиологичният разтвор? От часовете по химия и биология в училище е известно, че натриев хлорид се съдържа в кръвната плазма и течностите на тъканите, и определена концентрация от него е необходима за поддържане на осмотично налягане, което се създава при движението на водните молекули.
Ако концентрацията на това вещество се понижи, течната компонента на кръвта напуска кръвоносните съдове, от което кръвта става по-гъста.
Възникват спазми и мускулни крампи, страда функцията на нервната, а също и на сърдечно-съдовата система.
Физиологичният разтвор е изотоничен – това означава, че концентрацията на сол в него и в кръвната плазма е еднаква. Бързо се извежда от човешкия организъм, и за кратко време увеличава обема на циркулиращата кръв в кръвоносните съдове.
Не толкова физиологичен
Група учени от Великобритания си поставят за цел да установят времето, когато се е появил физиологичният разтвор.
Специалистите проследяват, че за първи път средството започва да се използва по време на епидемията от холера, която обхваща цяла Европа през 1831 г.
Изследването на състава на течностите обаче, използвани от лекарите през тази епоха, установява, че те не са с 0,9% натриев хлорид, т.нар. „нормален” физиологичен разтвор.
Концентрацията на известния ни физиологичен разтвор идва от изследването на датския физиолог – Хамбургер. По същото време Рингър и неговите предшественици още през 30-те години на 20-ти век използват други концентрации на разтвора – от 0,6 до 0,8%.
Не е изключено съвременната медицина да използва друг физиологичен разтвор.
Физиологичен разтвор – идеално плацебо или „работна площадка”
Областта на приложение на физиологичния разтвор е наистина огромна – без него не може да мине нито едно медицинско направление.
Най-често се използва като универсален разтворител за различни лекарствени препарати, но се твърди, че може да бъде и самостоятелно активно вещество.
Пример за това е изследване на американски учени, публикувано през януари 2020 г. Те предлагат да се използва физиологичен разтвор за лечение на вирусен бронхиолит при деца на възраст до 2 години.
Общо 1583 деца получават физиологичен разтвор чрез небулайзер, след което се оценявали показателите на дишането в сравнение с контролната група.
Децата, на които правели инхалации, показват по-добър резултат. Физиологичният разтвор способства за разреждане на вискозните храчки и за намаляване на отока на тъканите.
Също така физиологичният разтвор се използва широко като водещо дезинтоксикационно средство при различен вид хранителни и химически отравяния, чревни инфекции, обезводняване, масивни изгаряния, при чревна непроходимост, токсична диспепсия.
Външно физиологичен разтвор може да се използва за овлажняване на превръзки, за промиване на рани и на лигавицата на носната кухина.
Използват го за жабурене на устната кухина и за съхранение на контактни лещи.
Приготвяне на физиологичен разтвор у дома – как да го направим
Физиологичен разтвор за инхалации или за промиване може да се приготви, дори в домашни условия. За тази цел са необходими 4 чаши дестилирана, или преварена вода, не по-малко 20 минути, 2 чаени лъжички сол.
Следва да се смесят всички компоненти и да се оставят на стайна температура, след което може да се използва като средство.
Препоръчва се полученият разтвор да не се съхранява повече от денонощие, тъй като губи свойствата си след изтичане на 24 часа.
