На корена на езика е разположена сливица и нейното разрастване, тоест хипертрофия, може да стане причина за затруднено преглъщане и дори дишане, нощна апнея и за всички произтичащи от това проблеми.

Най-често диагнозата „хипертрофия на езична сливица” се поставя на възрастни, а при децата този проблем се подценява.

Това може да се обясни с рядкото използване на допълнителни и високотехнологични методи на изследване, а също и с редица други фактори.

Значение на езичните сливици, рискове и последствия от хипертрофия

Общи данни

Езичната сливица е единична, макар и да продължават да се водят спорове дали не са две. 

Трудностите, които могат да възникнат при преглед, заради повръщателен рефлекс, особено при деца, могат да възпрепятстват правилното поставяне на диагноза. 

Това се обуславя и от необходимостта от използване на допълнителни инструменти и липсата на ясен алгоритъм за преглед и за назначаване на изследвания.

Според някои автори, хипертрофия на езичната сливица се среща при 23% от хората на фона на УНГ заболявания. Но реалните стойности са много по-високи.

Причини за хипертрофия

Причините и рискови фактори за хипертрофия на езичната сливица са доста, но някои се откриват по-често, други по-рядко.

Първото, което е необходимо да се изключи, това са инфекциозни заболявания, травми.

Хипертрофия често може да се предизвика от отстраняване на други сливици.

Последните изследвания доказват влиянието на рефлуксна болест, поради продължително раздразнение със стомашен сок на езичната сливица, което способства за упоритото им възпаление. А това е причина за увеличаване на техните размери.

Множествена форма на кариес и неговите усложнения при отслабени деца и тийнейджъри, този източник на хронична инфекция може да се разглежда като една от причините.

Симптоми при хипертрофия на езична сливица

Хипертрофия на езичната сливица може да предизвика обективни и субективни симптоми. При поява на някои оплаквания е необходимо да се изключи разрастване.

Болка при преглъщане

Болезнените усещания при преглъщане често се разглеждат като симптом на заболяване в остра форма.  Но в случай на продължително съществуване и слабо проявление, е необходимо да се изключи хипертрофия на езичната сливица, а също и редица други патологии.

Усещане за чуждо тяло

Увеличаването на размерите на сливицата е причина за такива усещания, като те могат да бъдат с различен интензитет. Разрастването ѝ се съпътства със затруднения при преглъщане.

Възможно е да възникне хронична кашлица, вследствие на раздразнение на рефлекторните зони на разрасналите се сливици, а също хъркане и апнея.

Всички тези симптоми не са специфични и могат да съпровождат редица други патологии, например, фарингит, хронични инфекции на УНГ-органите.

Появата на тези симптоми е повод да се направи консултация с лекар и да се проведат по-нататъшни изследвания.

Препоръчително лечение

Лечението може да бъде консервативно или хирургично. Консервативни методи са:

  • Хранене – препоръчително е да се ограничи консумацията на всички дразнещи храни, като ястията трябва да със средна температура.
  • Жабурене на устната кухина и на гърлото – препоръчват се средства с антисептично действие.

Само при липса на ефект от консервативното лечение се препоръчва хирургия. Изборът на методите на хирургично лечение зависи от степента на разрастване на сливицата, общото състояние на болния, наличие на съпътстващи патологии.

Използват се 2 метода за хирургично лечение на езична сливица.

Първият се назначава само при слабо увеличаване на езичната сливица. Тази операция се провежда амбулаторно и е достатъчно само местно обезболяване.

В тъканите на сливиците и в няколко техни зони се въвежда специален биполярен електрод. Коагулацията на тъканите осигурява справяне с неприятните симптоми и от нежеланите последствия в бъдеще.

Вторият метод се използва в усложнени случаи – значително разрастване, съществено увеличаване на определена част на сливицата, наличие на кисти и др.

Операцията се провежда единствено в болница под пълна упойка. Кръвотечението обикновено може да се спре с помощта на коагулация.

След интервенцията се препоръчва 3-5 дневен курс антибиотици и лекарско наблюдение, спазване на хранителен режим.