Загуба на чувство за хумор е първи признак на започваща деменция, наричана още и маразъм. До това състояние може да се стигне по различни начини, но началото за всички е едно. Децата са равни в своите способности.
Пътят към деградацията на мозъка
Способни и неспособни деца - правилно ли е такова разделение
Реализацията на потенциала на мозъка е в резултат на външни въздействия. Формирането на нови невронни връзки в главния мозък се основава на опит, знания и на впечатления.
Колкото повече впечатления, колкото повече книжки се четат на детето, на колкото повече места го водят, толкова повече възможности ще има за развитие на нови връзки в мозъка.
По рождение няма глупави хора, с изключение на някои вродени патологии. Затова оправданието, че детето не се е реализирало, защото се е родило такова, е неправилно. Във всеки случай родителите трябва да вярват, че то наистина е способно.
Физическа или умствена дейност
От гледна точка на мозъка няма голяма разлика между физическа или интелектуална дейност. И двете са само поток от импулси.
Да, интелектуалната активност подбужда едни зони в мозъка, а двигателната – други. Необходимо е да се стимулира функцията на целия мозък.
Тези, които ограничават своята активност само с умствена дейност, рискуват при тях да се формира огнище на постоянна възбуда. От друга страна, те губят нецеребралните, тоест несвързани с мозъка фактори, което понижава нивото на тренираност.
Това е много лошо, тъй като сърдечно-съдовата система губи запас от активност. С други думи, хората с висок интелектуален запас, но с ниска физическа активност, рискуват сериозни проблеми със сърцето.
Тези, които единствено спортуват, също използват само определени зони в мозъка, не осигуряват активност за другите, които отговарят за преработване на други сигнали, от други системи.
И възниква друг проблем, когато се полагат само физически усилия. Постоянно трениращият тръгва по пътя към ранното стареене, интелектуалното повяхване, към старческо слабоумие включително.
Установено е, че хората, които са прекарали инсулт, не са полагали умствени усилия в достатъчна степен.
Претоварване на мозъка – не е невъзможно
Както интелектуално, така и физически можем да претоварим мозъка. Всички натоварвания трябва да бъдат дозирани, освен това трябва да има превключване – от един вид дейност към друг.
Хармонично развитата личност е тази, която редува интелектуална активност с физическа, за да не се формират огнища на прекомерно възбуждане в мозъка.
Тези огнища на застой в мозъка, повтарящи се монотонни процеси водят до умора, изтощение, което може да се прояви като депресия, емоционален упадък.
Умората на мозъка се съпътства със следните симптоми:
- Понижаване на продуктивността
- Потиснато настроение
- Поява на сънливост и главоболие
- Обратното – раздразнение и възбуда
Симптоматиката зависи от психотипа на човек.
Използваме ли пълният потенциал на мозъка
От гледна точка формата, структурите имат още много неизползван потенциал. Но от гледна точка на физиологията какво може да означава, че не използваме.
Мозъкът винаги работи – най-голям резерв съществува през първите години от живота на човек. Умът като съвкупност от знания и опит се формира с установяване на невронни връзки.
До 5-годишна възраст се създават най-много връзки и свободните са най-много. След това количеството започва да се понижава.
Ако до това време не се използват максимално, то след това вече няма да е възможно, тъй като изчезват физически.
При овладяване на нови умения през живота максимално използваме възможностите на своя мозък.
Мозъкът е пластичен до края на дните ни
Към края на земния ни път развитието на мозъка отстъпва на необходимостта от поддържане на неговата работоспособност. Житейските обстоятелства в напреднала възраст водят до свиване и намаляване на умственото натоварване.
Причината е, че човек на тази възраст вече не е въвлечен в производствения и интелектуален процес. Ако не се противодейства, мозъкът започва да губи своите възможности.
Деменцията се развива, вследствие на липса или значително ограничаване на интелектуалното натоварване.
