Какво да правим, когато всеки ден някъде се случва нещо ужасно?
Вечерта на 14-ти юли в Ница, по време на отбелязването на Деня на превземането на Бастилията на известната като Английската алея крайбрежна пешеходна улица камион се вряза в тълпа разхождащи се хора.
Според последните данни загиналите са 84 души. Според очевидците камионът е изминал около 2 километра по пешеходната улица на зигзаг, за да удари колкото се може повече хора.
Очевидци казват, че не са виждали нищо по-страшно и неразбираемо – крясъци, паника, нула информация за това какво се случва, и всеобщ хаос.
След терористичния акт по крайбрежната улица започнали да се появяват съобщения за други атаки в града, но не се потвърдили.
Сега в Ница са затворени всички плажове, отменени са всички празнични мероприятия. Извънредното положение, което било въведено във Франция след терористичния акт през ноември 2015-та било удължено с 3 месеца.
Много българи започнаха да се опасяват от вълна от терористични актове из Европа, при все че повечето от нас пътуват постоянно из континента.
Нивото на тревожност пряко зависи от информираността на човека – колкото по-наситен е потокът информация, толкова по-голямо е безпокойството.
Това е нормално състояние – човек трябва да се страхува от нещо, така по-добре се адаптира към съвременните условия.
Съвсем друго е, когато тревогата придобива такава интензивност, продължителност и постоянство, и изпълва целият живот на човека. Тогава страхът се превръща в болезнен симптом, във фобия.
Затова всеки трябва да разбере каква е природата на неговия страх, и има ли в него конструктивен компонент.
Страх – рационален и ирационален
Човешката реакция на всякакви шокиращи събития се състои от 2 части, рационален и ирационален.
Първата помага да се предпазим, по-рано да предприемем необходимите мерки – да обръщаме внимание на подозрителни предмети, на непознати съседи, да избягваме места, където се струпват много хора.
Ирационалният компонент е разрушителен – постоянната тревога ни лишава от възможността да мислим и действаме адекватно.
Именно това целят терористите. Тяхната цел е да вселят ужас в обикновените хора. Паниката подрива обществото отвътре.
В страха си човек е способен на неща, които по-рано е смятал за неприемливи – по друг начин да погледне на терористичните организации, да инициира протестен митинг, да се подаде на екстремистка пропаганда.
Как да получим информация за близък, който е в чужбина по време на терористичен акт?
Първото, което трябва да направите е да позвъните в посолството на страната, където се намира човека.
Служителите там ще ви окажат съдействие колкото се може по-бързо да разберете какво се е случило с човека, къде се намира, ще проверят оказвана ли му е медицинска помощ и ще се погрижат за връщането на човека у дома.
Как да се подготвите за пътуване в чужбина?
Използвайте официални превозвачи, чрез тях ще може да се проследи вашето местоположение. Публикувайте информация в социалните мрежи или поне изпращайте на приятелите кратки съобщения с описание на мястото, където се намирате.
Предварително се интересувайте от телефоните и адреса на българското посолство в конкретната страна.
Какво да правим, ако близък човек стане жертва на терористичен акт?
Паралелно със силовите структури винаги действат и такива за психологическа помощ. Българското съзнание е така възпитано, че човек до последно се опитва да справи сам. Но не трябва да се пренебрегва работата на специалистите.
